Южнокорейският режисьор Йон Сан-хо изгражда филмите си около темата за изкуствения интелект (ИИ), като най-новият от тях - „Изгубеният рай" (Paradise Lost), отново засяга тази тема, предаде Асошиейтед прес.
Психологическият трилър разказва за майка, която прекарва девет години с изкуствена интелигентна версия на изчезналия си син - докато истинският не се прибира у дома.
Ким Хюн-джу играе ролята на майката, чийто син е отвлечен по време на училищен лагер. В скръбта си тя разчита на изкуствен интелект, който пресъздава образа на момчето, запечатан завинаги на 10 години, и който тя вижда чрез очила за добавена реалност. Когато истинският ѝ син, изигран от Бе Хьон-сон, се завръща като възрастен непознат, тя се оказва разкъсвана между двамата.
Сред по-ранните продукции на режисьора на „Влак до Пусан", посветени на темата за изкуствения интелект, са филмът на Нетфликс от 2023 г. JUNG_E и тазгодишният зомби трилър „Колония" (Colony), който имаше премиера на кинофестивала в Кан. 
„Изгубеният рай" беше показан премиерно на Международния филмов фестивал в Торонто и излиза на голям екран в Северна Америка в петък.
Идеята за филма идва от неочаквано място - от майката на Йон, домакиня, която е работила като чистачка. Когато тя изразява притеснение колко трудно е за Йон да пише истории, тъй като никога не е изучавал официално кинодраматургия, той ѝ казва, че всеки може да го направи.
Тогава тя написва разказ от около три страници за майка и син в едно село, който в крайна сметка се превръща в „Изгубеният рай" - заглавие, заимствано от поемата на Джон Милтън за изгонването на човечеството от рая.
В интервю за Асошиейтед прес Йон Сан-хо говори за филма, границите на изкуствения интелект и защо азиатските режисьори може би са по-отворени към него, отколкото Холивуд.
„Едно от нещата са взаимоотношенията. Постоянството в дадена връзка е ключът към това да възприемаш някого като един и същ човек. Създаденият с помощта на изкуствен интелект син изпълнява тази роля в продължение на девет години. Но той всъщност не разсъждава, а просто дава на майката подходящи реакции. Може ли това да се нарече връзка? Не се ли крие истинската човешка идентичност именно във взаимоотношенията с хората, дори и това да е по-трагично?", казва режисьорът. 
По думите му той вижда изкуствения интелект като усъвършенствано проявление на това, което искат потребителите. 
„Изкуственият интелект е проява на колективен разум, затова е трудно да се каже, че е способен на размисъл. Как това би могло да се случи в далечното бъдеще, не знам. Но начинът да разберем е много прост: ако кажеш на ИИ да направи нещо и той отговори: „Не искам", това означава, че е започнал да размишлява. ИИ не отказва. Децата ми отказват категорично", продължава той.
„ИИ е толкова широк термин. За да избегнеш изкуствения интелект, трябва да спреш да търсиш; дори търсачките го използват. Някои посочват екологичното въздействие на центровете за данни, но колко от това се дължи на филмите? Англоезичните филми имаха много по-голям пазар и далеч по-големи бюджети. Малкият пазар в Азия не позволяваше дори да се мисли за създаването на научна фантастика. Сега азиатското кино може да се занимава с повече теми, затова мисля, че е по-отворено към изкуствения интелект", казва още Йон Сан-хо.
„Кинопроизводството понякога се нуждае от колективен разум. В известен смисъл това е тест за колективен разум - работи на същия принцип като изкуствения интелект. Ние превърнахме изкуствения интелект в нещо като икона, но ако погледнем отвъд нея, въпросът е колко колективен интелект се изисква в популярното кино. Смятам, че дебатите, които слагат всичко под етикета „изкуствен интелект", са непродуктивни. Когато въпросът е погрешен, не може да има отговор", казва още Йон Сан-хо.