Атанас Пеканов заяви, че в бюджета за 2027 г. са предвидени както мерки за фискална консолидация, така и сериозен социален пакет
България
| От: Борислава Бибиновска / БТА
| 5 ноември 2026, 17:26
„В този период разходите за персонал са нараснали със 114% - от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., или с близо 13 млрд. лв. Темпът на увеличението им изпреварва този на данъчните приходи с 25,3 процентни пункта, както и този на икономическия растеж. Над 90% от увеличението през 2025 г. е концентрирано в едва 11 от 45 разпоредители с бюджет, като около 60% от този ръст е в сектор „Отбрана и сигурност“. Основен фактор са механизмите за автоматично увеличение на възнагражденията, които превръщат разходите в постоянен ангажимент“, посочва Пеканов.
Същевременно редица данъчни решения са ограничавали приходите, смята вицепремиерът. Намалените ставки на ДДС са стрували на бюджета 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС - 1,42 млрд. лв. Общият кумулативен ефект от анализираните мерки върху данъчно-осигурителните приходи е едва 44,9 млн. лв. в положителна посока, добавя Пеканов. „Разбирай - не е правено кой знае какво, за да стои държавата на по-стабилна основа“, коментира още той.
На разходната част все повече тежи и трансферът за покриване на дефицита в държавното обществено осигуряване (ДОО). Разходите на ДОО нарастват с 91% - от 14,28 на 27,28 млрд. лв. Приходите от осигурителни вноски покриват едва 54,9% от разходите при 59,9% през 2020 г., анализира Пеканов.Зависимостта от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв. годишно. Одитът показва, че паралелно с това отслабва връзката между осигурителния принос и пенсията, казва Пеканов. Според него правителствата през посочения период са залагали и инвестиционни програми без достатъчно финансово покритие.
Пеканов посочва като „особено проблемен“ бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Той отбелязва, че там е имало отлагане на „окончателното одобряване на вече извършени дейности, което е довело до това, че разходите не са били своевременно осчетоводявани.
„Държавният дълг става механизъм за покриване на текущи бюджетни нужди“, обобщава Пеканов. Той обяснява, че се е водила политика по доходите и в социалната сфера без обезпечаване. „Като да обядваш в министерския стол и после да напуснеш управлението, без да си платиш“, пише Пеканов.
„Тази сметка все някога трябва да се плати - с по-висок дефицит и дълг, с намаляване на разходи или с увеличаване на данъци. Това са обективни истини, повтаряни къде плахо, къде по-силно през годините от редица експерти. Много от тях сега, изглежда, са ги забравили от страх от задаващия се комунизъм или каквато там е дневната истерия срещу правителството“, пише още вицепремиерът.
В поста си Пеканов засяга и коментарите за това, че бюджетът ще бъде представен в петък в УНСС.
„Разбирам, че решението ни да представим ясно, прозрачно и в детайл новия бюджет в най-големия икономически университет в България, вместо отделени и скрити от публиката на трибунка в министерството или под светлините на Гранитна зала, е скандално и непростимо. Все пак има и други теми, за които е хубаво да говорим - такива са трите одитни доклада на Сметната палата от началото на тази седмица“, казва Пеканов.
По-рано днес Министерството на финансите съобщи, че официалното представяне на бюджета ще бъде в УНСС в присъствието на премиера и министрите от кабинета. Това решение срещна неодобрение от представители на различните парламентарни групи.
