Широк обхват на задължителните имунизации сред подрастващите в България, но значителни колебания по отношение на ваксинацията срещу човешки папилома вирус (HPV), отчитат две проучвания на Световната здравна организация (СЗО). Това съобщиха от офиса на СЗО в България. Двете паралелни проучвания са извършени по искане на Министерството на здравеопазването и възложени от СЗО в България на агенция "Глобал Метрикс" и са извършени в периода декември 2025 г. - юни 2026 г. Първото проучване изследва задължителни имунизации сред подрастващите и бариерите, засягащи уязвимите общности, а второто се фокусира върху вземането на решения от родителите относно препоръчителната имунизация срещу HPV.
И двете проучвания прилагат модела COM-B, който интерпретира ваксинационното поведение като взаимодействие между способности, възможности и мотивация, посочиха още от офиса на СЗО в България. Двете изследвания комбинират количествени и качествени методи, изследвайки нагласите на родителите, като освен сред родители, едно от изследванията е изследвало практиката, опита и нагласите сред медицински специалисти, включително общопрактикуващи лекари, служители на регионални здравни инспекции и здравни медиатори. 
Проучването, отнасящо се за задължителните имунизации, е извършено сред 1000 респонденти - родители на деца на възраст от 10 до 14 години. Девет от десет родители и настойници - 88,4% от респондентите, съобщават, че децата им са получили всички задължителни ваксини, предвидени за възрастта им. В проучването за нагласите към ваксината срещу HPV, извършено сред 156 родители и настойници, се отчита, че според съобщеното от участниците в него ваксинацията е завършена при 13,8% от момичетата на възраст от 10 до 18 години и при 8,6% от момчетата на възраст от 10 до 14 години. Приблизително половината от родителите на момичета и близо три пети от родителите на момчетата все още на са взели решение дали да ваксинират децата си, е посочено в анализа на двете проучвания. 
Сред 373 анкетирани общопрактикуващи лекари, 98% подкрепят изцяло задължителните имунизации, а 54% казват, че в практиките им има деца с неприложени дози от задължителните ваксини. Последният показател се отнася до практики с установени пропуски, а не до дела на засегнатите деца. Сред посочените причини за отлагане на имунизацията са медицински, колебание, отказ и мобилност на семействата, включително престой в чужбина.
Сред родителите 38,3% не са запознати с имунизационния календар, а 81,8% ценят редовните покани и напомняния. Водещият източник на информация за HPV са общопрактикуващите лекари и педиатрите. Сред анкетираните родители, отговорили на въпроса за ролята на лекаря им, 61,3% съобщават, че са получили препоръка от него, а 37,4% - че не са получавали информация. 
Изследователите препоръчват рутинен преглед на имунизационния статус, напомняния, проследяване след пропуснати дози и практични инструменти за консултиране и призовават за ясно обяснение на ваксинацията срещу HPV като превенция на рака при момичетата и момчетата, както и за съгласувана работа между първичната медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, училищата и здравните медиатори, работещи с общности в неравностойно положение, допълниха от офиса на СЗО в България.
Родителите могат да намерят информация за предстоящите и извършените имунизации на детето си в приложението "еЗдраве“ или при посещение при личния лекар. С него могат да обсъдят пропуснатите дози и да получат информация за ваксината срещу HPV и възможностите за ваксиниране на детето им по националната програма, припомниха от офиса на СЗО в България. 
Предизвикателствата пред ваксинацията на подрастващите в България се характеризират по-скоро със забавена, непълна или пропусната ваксинация, отколкото с широко разпространен категоричен отказ, се посочва още в изводите на анализа на проучванията. Изпълнението на имунизационния календар зависи все повече от подобряване на навременността, завършването и проследяването, а не само от справяне с липсата на ваксинацията. Доверието в медиците, особено в общопрактикуващите лекари, остава най-влиятелният посредник при ваксинацията и най-убедителният канал за справяне с родителските опасения и за оказване на подкрепа на вземането на решения.
Проучванията се провеждат в рамките на текущия проект EU4Health, финансиран от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия.