Във филма „Див кон девет" (Wild Horse Nine) на Мартин Макдона Джон Малкович играе Крис – агент на ЦРУ, който непрекъснато пътува и е уморен от странстванията си. Но изминатите от Крис разстояния са нищо в сравнение с тези на самия Малкович, пише Асошиейтед прес. 
През 50-годишната си кариера Малкович е излизал на сцена в 47 държави според собствените му изчисления. Играл е сериен убиец в Хамбург, режисирал е „Опасни връзки“ в Париж и е поставял пиеса на Джордж Бърнард Шоу в България, отбелязва осведомителната агенция.
„Вероятно не е случайно, че първият филм, по който работих като продуцент, се казваше „Турист по неволя“, казва Малкович през смях. „Нещата просто се случиха така и аз се оставих на течението. Светът е голям“.
Малкович е най-известен с филмовите си роли, сред които тези в „Империя на слънцето“, „За мишките и хората“, „По огнената линия“, „Да бъдеш Джон Малкович“ и новия „Див кон девет". В последния той играе умиращ агент на ЦРУ, който след цял живот, прекаран в сваляне на правителства и извършване на убийства, изпитва все по-силно желание да разкрие тайните си.
Изпълнението му – хапливо, иронично и елегично – представлява връх в кино кариерата на Малкович. Той е сочен за фаворит за спечелването на първата си награда „Оскар“, отбелязва Асошиейтед прес.
Но ако на 72-годишна възраст Малкович преживява момент на обществено признание, това е и напомняне, че макар да не е избягвал светлината на прожекторите, той рядко се е задържал достатъчно дълго на едно място, за да остане под нея. Вместо това Малкович е предпочитал живота на път – в непрекъснато движение и с неизчерпаемо любопитство.
„Аз съм работещ човек, а това не е част от работата ми“, каза Малкович в интервю по време на краткия си престой в Ню Йорк. „Рядко ходя на премиери. Рядко гледам филм, в който участвам. Рядко ме канят да рекламирам филмите си, защото вече съм заминал.“
Когато „Див кон девет" излезе по кината в петък, Малкович вече ще бъде в Япония, където ще режисира театрална постановка, информира Асошиейтед прес.
„Ще отида в Япония, без да говоря нито дума японски. Режисирах „Леополдщат“ на латвийски, без да говоря нито дума латвийски. Е, знаех пет-шест думи, като основната беше „канелено руло“, което всъщност са две думи“, казва Малкович. „Просто непрекъснато научавам нови неща“.
Тези преживявания са научили Малкович, че държавите може да са различни, но публиката навсякъде е общо взето една и съща. Хората идват, за да бъдат развълнувани или развеселени. Най-вече, казва той, идват в търсене на катарзис. А той продължава да им го предлага.
„Озоваваш се в Монте Карло, Оклахома Сити или Порто Алегре“, казва Малкович. „Четири сутринта е, а ти вече си станал. Пет сутринта е, а ти вече си в кола. За мен това са хиляди сутрини. Дори бих казал, че може би повечето ми сутрини са такива. Не познаваш никого и може никога повече да не се върнеш. Това е моят живот на път.“
Малкович е наблюдавал как някои от неговите съвременници губят ентусиазма си към актьорската професия, но самият той смята, че днес тя му е по-интересна, отколкото когато е бил на 20 години.
В края на 70-те години Малкович е сред основателите на театралната трупа „Степенулф“ в Чикаго. Участията му в пиеси като „Истинският Запад“ и „Смъртта на търговския пътник“ го превръщат в един от най-вълнуващите театрални актьори на своето поколение.
„Всеки ден трябва да научаваш нещо“, казва той. „Някой ме помоли да създам модна линия. Направил съм 24 колекции. Какво разбирам от това? Абсолютно нищо, по дяволите. Смисълът според мен е да се научиш“.
Пътуванията на Малкович понякога го сблъскват с местната политика. По-рано тази година той се отказа от участие в „Музикалният критик“ в Тел Авив, Израел, след като в прессъобщение му бяха приписани неверни цитати, разказва Асошиейтед прес.
Преди две години в България режисирана от Малкович постановка на антивоенната комедия „Оръжията и човекът“ от Шоу стана мишена на протестиращи крайнодесни националисти, които нападнаха физически зрители. „Мисля, че всичко това е жалко и като цяло доста нелепо и няма нищо общо с пиесата“, казва той, цитиран от Асошиейтед прес.
Постоянният живот на път неизбежно е свързан с жертви. Заради натоварения си международен график Малкович на два пъти е отказвал предложения на Макдона, тъй като не е успявал да намери време за тях. Но Макдона, драматургът, превърнал се в кинорежисьор, известен с „В Брюж“ и „Баншите от Инишерин“, продължил да настоява.
Малкович лесно би могъл да се насочи към утвърждаването на образа си на филмова звезда. След „Да бъдеш Джон Малкович“ не би му било трудно да се възползва по-пряко от уникалното си екранно присъствие и характерния си, накъсан и необичаен начин на произнасяне на репликите.
Той обаче съзнателно избягва този път, като предпочита сам да оформя творческия си живот, вместо да чака да се появи добра роля.
На премиерата на „Див кон девет" на филмовия фестивал в Телърайд Малкович се срещнал с продуцентката Катлийн Кенеди, която е продуцирала филма „Империя на слънцето“ от 1987 г., режисиран от Стивън Спилбърг. Двамата не се били виждали оттогава.
„Вероятно не съм виждал и Стивън през всичките тези години. Е, аз имах различен живот. Поех по друг път. Но без никаква злоба или неприязън“, казва Малкович, цитиран от Асошиейтед прес. „Просто много неща ме интересуваха и се занимавах с повечето от тях с известна доза енергия и любопитство, както правя с всичко“.
Малкович израства в малък миньорски град в провинциална част на щата Илинойс, където се добиват въглища. По думите му най-голямата забележителност на града е близостта му до затвор с максимално строг режим на охрана.
Този месец, както и през много други, той ще бъде на другия край на света, режисирайки актьорска трупа на език, който не разбира.
„Често приспивам най-малката си внучка, като ѝ пея One Too Many Mornings на Боб Дилън“, допълва Малкович пред Асошиейтед прес.