Правителството одобри на днешното си заседание предложенията за промени в данъчните закони, информират от правителствената пресслужба.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, одобрен от кабинета, предвижда актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти в три поредни години. През 2027 г. актуализацията ще бъде с 30 на сто, а през 2028 и 2029 г. – с по 35 процента. Ще бъдат обхванати сградите, земите, подобренията и земеделските земи. Във връзка със становище на Европейската комисия се отменят текстове, свързани с облагането с патентен данък на доходите на юридическите лица от дейност като заведения за хранене и развлечения, тъй като мярката е определена като държавна помощ.
С цел да се отразят ефектите от инфлацията и да се засили превенцията се осъвременява и размерът на глобите и имуществените санкции в административнонаказателните разпоредби.
Работодателите ще могат да осигуряват на работниците и служителите си до 200 евро месечно под формата на ваучери за храна. Досега максималната стойност на ваучерите за един човек беше 102,26 евро (равностойността на 200 лева). Сумата над 102,26 евро ще се облага с окончателен данък, но ставката ще бъде 7 на сто. Това предвиждат промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, приети днес от правителството.
Законопроектът въвежда още ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Така дружествата ще могат да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за посочените активи, но не повече от 100 на сто.
От 700 лева на 1000 евро се повишава стойностният праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно – от 5 на 10 години – се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез предприятието.
С проекта се предвижда през 2027 г. със ставка от 33 процента да бъде обложена свръхпечалбата в някои икономически сектори – банки, застрахователни дружества, търговия с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. 30 процента от данъка ще може да бъде преотстъпван за конкретни цели – например инвестиции или формиране на резерви. Текстовете в проекта не променят режима на корпоративното подоходно облагане и мярката не засяга облагането на стандартната печалба, отбелязват от правителствената пресслужба.
Урежда се също редът за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите на преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец. Уточнява се изрично срокът за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период в случаите, когато датата на преобразуването е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и тя не е подадена. Предлагат се мерки за уточняване на лицата, задължени да декларират и внасят данък при източника за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, както и за доходи на чуждестранни лица, данък върху разходите и алтернативен данък в случаите на преобразуване на дружества, както и на сроковете за това.
Актуализирани са санкциите в административнонаказателните разпоредби на закона, така че да отговарят на настъпилите през последните години социално-икономически промени.
Правителството предлага ново данъчно облекчение за детско развитие и по-висок размер на съществуващите данъчни облекчения за деца с приетия днес проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Новото облекчение за развитие е в размер на 2000 евро на дете, като средствата ще покриват разходи за здравни, образователни и спортни дейности. Размерите на съществуващите данъчни облекчения се увеличават значително – 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две деца и 15 000 евро за три и повече деца. За дете с увреждания облекчението ще бъде 12 000 евро. Запазва се възможността облекченията да се ползват авансово през данъчната година, като така се увеличава разполагаемият доход на семействата.
Уреждат се редът, лицата и сроковете за деклариране на дължимите данъци и предоставяне на информация за изплатени доходи при преобразуване на предприятия, включително за целите на автоматичния обмен на информация. Така ще има по-голяма яснота и правна сигурност при изпълнението на тези задължения в случаите на преобразуване.
Предвижда се на интернет страницата на Националната агенция за приходите (НАП) да се публикува формулярът, подаван от пенсионноосигурителните и застрахователните дружества за целите на автоматичния обмен на информация с държавите членки на ЕС. Досега той се обнародваше в „Държавен вестник“. В проекта се актуализират размерите на глобите и имуществените санкции, предвидени в закона, тъй като част от тях не са променяни от 2007 г. Целта е административните наказания да имат превантивен и възпиращ характер и да насърчават доброволното спазване на данъчното законодателство.
Правителството одобри и промени в Закона за акцизите и данъчните складове, съгласно които леките автомобили с максимална полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, равна на или по-голяма от 250 kW (340 к.с.), ще се облагат с акциз в размер, определен в зависимост от мощността на двигателя. Предвидени са четири размера на акцизната ставка: за автомобили с мощност на двигателя от 250 kW до 300 kW – 500 евро; от 301 kW до 350 kW – 1500 евро; от 351 kW до 500 kW – 3000 евро; и над 500 kW – 6000 евро.
Предлаганата мярка е мотивирана от необходимостта от допълнителни бюджетни приходи и няма да се прилага за изцяло електрическите превозни средства и специализираните автомобили със служебно предназначение – линейки, противопожарни автомобили и автомобили със специален режим на движение. При определяне на данъчната основа за облагане с акциз на хибридните електрически превозни средства ще се взема предвид само максималната полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, равна на или по-голяма от 250 kW, посочена в ЕО сертификата за съответствие или друг приложим официален документ.
Предлагат се и изменения, свързани с движението, съхранението и използването на енергийните продукти, електрическата енергия и други акцизни стоки. Целта е да се отстранят съществуващи неясноти и да се създаде нормативна уредба, която да позволява ефективен контрол, без да се създават допълнителни административни тежести за добросъвестните икономически оператори.
Създава се ред за реализацията в търговската мрежа на акцизни стоки, облепени с бандерол, действащ до датата на въвеждане на нов образец на бандерол, чрез определяне на законово регламентиран краен срок за продажба на акцизните стоки – тютюневи изделия и алкохолни напитки.
Предложени са и мерки за повишаване на ефективността на митническия контрол и ограничаване на възможностите за отклонение от облагане с акциз, както и за актуализиране на размера на глобите и имуществените санкции, свързани с нарушения на акцизното законодателство.
Поетапно увеличение на прага за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност – до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г. – предвиждат част от промените в закона, одобрени от Министерския съвет. Измененията са обосновани с инфлационните процеси, нивата на икономически растеж и текущата икономическа реалност. Чрез въвеждането на ясен тригодишен график за нарастване на прага се осигурява предвидимост за бизнеса и възможност за дългосрочно планиране на дейността. Запазва се възможността малките предприятия, чийто оборот не надвишава прага, да изберат да прилагат общия режим за ДДС, отбелязват от правителствената пресслужба.
Сегашният праг, въведен на 1 април 2025 г., беше намален с цел облекчаване на бизнеса, но предвид кумулативната инфлация и нарастването на оборотите на малките и средните предприятия той бързо изчерпа положителния си ефект. Съгласно общото европейско законодателство всяка държава сама определя прага си за регистрация по ДДС съобразно специфичните особености на икономиката и оценения ефект върху административната тежест, разходите на икономическите оператори и приходната администрация, бюджетните приходи и други фактори, се отбелязва в съобщението.
Посочва се още, че новият праг дава възможност на приходната администрация да насочи повече ресурси към предотвратяването и борбата с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както и към подобряването на качеството на услугите за данъкоплатците и ефективността на събирането на ДДС от големите стопански субекти.
Други основни промени в проекта са свързани с въвеждането на задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за местни доставки от 2028 г. В хода на обществените консултации първоначалният централизиран модел бе заменен с децентрализиран модел на оперативна съвместимост. Промяната е във връзка с уеднаквяване на изискванията с европейската рамка ViDA („ДДС в цифровата ера“), съгласно която от 1 юли 2030 г. държавите членки трябва да въведат в националното си законодателство задължително електронно фактуриране за трансгранични доставки. Установяват се и правила за задължително издаване на структурирани електронни фактури за местни доставки и авансови плащания между фирми, организации и държавни органи, установени в страната.
Въвежда се задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност преди първата доставка за данъчно задължените лица, извършващи продажби на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ). Целта на тази промяна е да се елиминира сивият сектор при бързи разпоредителни сделки със земя и сгради, извършвани в кратък период непосредствено преди регистрацията на лицата по общия ред. Мерките са насочени изцяло към ефективната борба с данъчните измами и ограничаването на възможностите за укриване на ДДС при прехвърляне на недвижими имоти, включително нови сгради, части от тях, прилежащи терени и урегулирани поземлени имоти, обясняват от правителствената пресслужба.
Само предприятия, които имат едновременно нетни приходи от продажби от 450 млн. евро и средна численост на персонала от 1000 души за отчетния период, ще бъдат задължени да изготвят отчети за устойчивостта. Това предвиждат промените в Закона за счетоводството, одобрени от Министерския съвет.
В момента отчети за устойчивостта задължително изготвят предприятия с нетни приходи от продажби над 50 млн. евро и персонал от над 500 души. У нас те са около 650. С повишаването на прага броят им ще намалее до около 40. И през 2026 г. предприятията, които не покриват заложените по-високи критерии, няма да подават отчети за устойчивостта. Основната цел е да се намали административната тежест за бизнеса и да се приведе националното законодателство в съответствие с европейското.
С промените се коригира дефиницията за „нетни приходи от продажби“ за предприятията от трети държави във връзка с отчитането на устойчивостта. Въвежда се законово определение за „средна численост на персонала за отчетния период“ за счетоводни цели. Удължава се срокът за приемането на Национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Актуализирани са и са посочени в евро всички стойности, установени в закона. С цел запазване на превантивната и наказателната функция със законопроекта се актуализират размерите на глобите и имуществените санкции.
Законопроектите за промени в данъчните закони и проектът на постановление на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2027 г. бяха разгледани на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 23 октомври. Данъчната политика не е само въпрос на приходи – тя е инструмент, чрез който държавата може да подкрепи семействата и децата, да насърчава отговорно поведение, да защитава общественото здраве и да осигурява по-справедливо разпределение на финансовата тежест, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев на заседанието, припомня БТА.