Екстремните горещини, сушите и наводненията ще оказват все по-сериозно въздействие върху икономиката на еврозоната, като последствията от климатичните промени могат да се усещат години след настъпването на природните бедствия. Това предупреждава президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в публикация в блога на институцията в навечерието на климатичната конференция на ООН КОП31, която започва в турския курорт Анталия следващата седмица.
По думите на Лагард, рекордните горещини през това лято са довели до над 30 000 допълнителни смъртни случая в Европа. Горските пожари са изпепелили 400 000 хектара в Испания и Франция, а сушата е понижила нивата на водите в големи реки като Рейн и Дунав, нарушавайки корабоплаването и охлаждането на атомните електроцентрали.
Лагард отбелязва, че Европа е континентът с най-бързо затопляне, като темпът е около два пъти по-висок от средния за света. Екстремните метеорологични явления стават все по-чести и по-тежки, отбелязва тя.
Климатичните сътресения оставят дълготрайни икономически последици
Според оценките на експертите на ЕЦБ екстремните метеорологични явления през лятото са имали сравнително малък и временен ефект върху икономическата активност в еврозоната. По-сериозните рискове обаче се проявяват в дългосрочен план.
Икономическата активност в засегнатите региони е средно с 1,5 процента по-ниска две години след гореща вълна и с 3 процента по-ниска четири години след суша. Сред причините са по-ниската производителност и преместването на населението.
Почти три четвърти от предприятията в еврозоната зависят в значителна степен от поне една услуга, предоставяна от природата, като най-голяма е уязвимостта им по отношение на водните ресурси. Сухото лято влошава и перспективите за селскостопанското производство, което може да доведе до по-висока инфлация при храните през следващата година.
Лагард предупреждава и за рисковете от наводнения, на които е изложен близо 12 процента от икономическия продукт на еврозоната. Исторически само една четвърт от загубите вследствие на природни бедствия в Европа са били покривани от застраховки, което оставя домакинствата и предприятията да поемат основната част от разходите.
Жегите поставят под изпитание енергийната система
Климатичните промени оказват влияние и върху енергийния сектор. Горещините и сушата през лятото съвпаднаха с енергийния шок, свързан с войната в Близкия изток, и засилиха ценовия натиск.
Въпреки че увеличеното производство на електроенергия от възобновяеми източници помогна на много страни от еврозоната да ограничат отражението на по-високите цени на газа, екстремните температури поставиха енергийната система пред допълнителни предизвикателства.
Търсенето на електроенергия нарасна заради използването на климатични системи, докато ниските водни нива ограничиха производството на хидроенергия, а недостигът на вода за охлаждане намали капацитета на атомните електроцентрали, припомни ръководителката на ЕЦБ.
По време на горещите вълни слънчевата енергия беше единственият основен източник на електроенергия, който се представи по-добре от обичайното. Най-високи цени обаче бяха отчитани вечер, когато производството на слънчева енергия намалява, а търсенето за охлаждане остава високо.
Три приоритета за Европа
Президентът на ЕЦБ посочва в публикацията си три основни направления за справяне с климатичните и енергийните рискове.
Първото е Европа да подобри подготвеността си за екстремни метеорологични явления и защитата срещу финансовите последици от тях. В тази връзка Лагард приветства предложената от Европейската комисия Рамка на ЕС за климатична устойчивост и посочва възможността за създаване на публично-частна схема за презастраховане на европейско равнище.
Вторият приоритет е изграждането на енергийна система, която да използва по-пълноценно евтината чиста електроенергия. Това изисква инвестиции в електропреносните мрежи и съоръженията за съхранение на енергия. Според Лагард всяко евро, инвестирано в модернизиране на електропреносната мрежа, спестява повече от две евро от други системни разходи.
Третото направление е улесняване на предприятията да произвеждат и съхраняват собствена електроенергия, докато се изгражда необходимата инфраструктура. Новите връзки към електропреносната мрежа могат да отнемат между две и десет години, отбелязва тя.
Значителна част от необходимите инвестиции трябва да дойде от частния сектор. Завършването на съюза за спестявания и инвестиции и запазването на стабилна рамка на климатичната политика, включително ценообразуването на въглеродните емисии, биха направили финансирането по-достъпно.
Лагард посочва предстоящата среща на върха КОП31 в Анталия като възможност климатичните амбиции да бъдат превърнати в конкретни действия в глобален мащаб.
„Това лято няма да бъде последното от този род“, предупреждава тя и подчертава, че екстремните горещини ще се повтарят по-често и с по-голяма сила, като най-тежко ще бъдат  засегнати онези, които имат най-малко възможности да понесат последствията.