Литераторите, които изследват Априлското въстание, са в по-лесна позиция от историците, защото имат пред себе си текстове. Това каза директорът на Института за литература към Българската академия на науките (БАН) доц. д-р Елка Димитрова при откриването на научната конференция „Априлското въстание в литературата: пространства на паметта“.
Форумът се провежда в Големия салон на института на бул. „Шипченски проход“ № 52, като ще продължи до утре и е посветен на 150-годишнината от въстанието и на празника на института.
Димитрова посочи, че конференцията се провежда и в рамките на проекта за развитие на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“. „Това е нашият празник, който през годините сме отбелязвали по различни начини“, каза тя и припомни, че институтът е представял по този повод проектите си, международните си контакти, работата на младите учени и изданията си. Директорът на института покани всички желаещи да присъстват, тъй като събитието е с отворен достъп.
Един от организаторите на конференцията проф. дн Маргарита Серафимова обясни, че форумът е включен в проекта „Наследство БГ“, защото историческата памет е културно наследство. Писменият текст става най-добрата опора на паметта, каза тя. „Затова и днес ние сме се събрали да честваме нашата памет за Априлското въстание, минавайки през текстовете, за да възкресим неизвестните или по-малко известните гласове, за да можем да имаме пълната картина, защото текстът е най-великото място на паметта“, допълни още Серафимова.
Първият доклад на конференцията на тема „Устойчиви системи от биографии в паметта за Априлското въстание“ изнесе проф. Михаил Неделчев от Нов български университет. През двата дни ще бъдат изнесени 26 доклада от учени от Института за литература, от университети в София, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Русе и Благоевград и от културни институти. Те ще разгледат паметта за въстанието в творчеството на Иван Вазов, Любен Каравелов, Пенчо Славейков и Антон Страшимиров, образа на Райна Княгиня, както и европейските отражения на въстанието – от „Братя Карамазови“ на Достоевски до поезията на словенеца Антон Ашкерц.