Почти 60 години след премиерата на „Абсолвентът“ Дъстин Хофман признава, че заснемането на култовата лента от 1967 г., която даде тласък на кариерата му, е било „ужасно преживяване“, пише „Гардиън". Като актьор от еврейски произход, избран за ролята на Бен Брадок - образът на „типичния бял англосаксонски протестант“ (WASP) - той се е чувствал „не на мястото си и недостоен“. Признанието актьорът прави в своите мемоари Look at Me, които предстои да излязат на 10 ноември.
В текст за списание „Ню Йоркър“, който представлява откъс от предстоящата му автобиография, написана в съавторство с журналиста Ариел Леви - 89-годишният актьор пише: „Абсолвентът“ изостри всичките ми съмнения още от самото начало. Повериха ми главната роля във филм на Майк Никълс, който тогава беше най-търсеният режисьор, но аз имах усещането, че нямам никакво право да бъда там. Дори не исках да се явявам на кастинг за ролята.“
Хофман вече е бил успешен театрален актьор, когато Никълс проявява интерес към него. Режисьорът е прекарал две години в търсене на актьори за главните роли, като се е срещал и с актьори от ранга на Робърт Редфорд, преди в крайна сметка да наеме Хофман за ролята на Бен и Катрин Рос за ролята на Илейн Робинсън.
Хофман си спомня как е седял с часове на стола, за да му правят прически и да го гримират, докато Никълс е давал нареждания на гримьорите да променят външния му вид, включително да премахнат слятата му вежда, и е коментирал формата на носа му.
„Спомням си, че си мислех: „Те се опитват да заличат евреина от лицето ми, но това няма да стане. Единственото, което исках, беше да се прибера у дома – в моя Ню Йорк, сред хората от моя кръг, където ми беше мястото. Знаех, че нямам външността на класическия холивудски красавец за главни роли. Знаех си мястото“, пише той.
Хофман казва, че след седмици репетиции Никълс е ставал „съвсем различен човек“ в момента, в който започват снимките. Било е трудно да бъде разбран, настроенията му се сменяли постоянно и „често е бил намусен“.„Майк се дразнеше на всички, но към мен сякаш проявяваше някакъв специфичен садизъм“, пише Хофман. Той разкрива, че е изял 27 шамара от Катрин Рос за сцена, която в крайна сметка дори не влиза в окончателния филм. „Накара ни да направим 27 дубъла“, спомня си актьорът. Във въпросната сцена Бенджамин нахлува в стаята на Илейн, мокър от дъжда, за да ѝ каже, че е имал афера с по-възрастна жена.
След броени секунди Илейн осъзнава, че става дума за собствената ѝ майка. А Майк просто повтаряше на Катрин: „Удряй го, удряй го по-силно!“ Катрин се притесняваше, че ще ме нарани, а аз ѝ казах: „Добре съм. Само не ме удряй по ухото.“ В края на онзи ден ми се зави свят, а Майк дори не използва шамара във филма.“
На следващия ден Хофман спуква тъпанчето си, докато снима подводна сцена, в която носи леководолазен костюм в плувен басейн. „Когато излязох, за да си поема въздух след няколко дубъла, от ухото ми се стичаше кръв. Между всички шамари от предния ден и водното налягане на дъното на басейна, бях спукал тъпанчето си“, пише той.
Хофман разкрива още, че неговата екранна партньорка Ан Банкрофт, която играе по-възрастната му любовница г-жа Робинсън, е припаднала по време на снимки в един горещ ден и „се е наложило да бъде съживявана с кислород“. Самият Хофман е бил принуден да повтаря сцената, в която тича от колата си до църквата, за да обяви любовта си към Илейн, докато не усетил, че всеки момент ще припадне.
„Правихме го отново, и отново, и отново, докато не се съсипах напълно от изтощение и дехидратация. Спомням си как лежах в тревата пред църквата, защото мислех, че ще загубя съзнание“, пише актьорът.
Работата по „Абсолвентът“, който получава седем номинации за „Оскар“ и печели наградата за най-добър режисьор на 40-ата церемония на Американската академия за кинематографично изкуство и наука, се оказва „ужасно преживяване“ за филм, който „промени живота ми“, казва Дъстин Хофман.
„През цялото време усещах, че Майк ми е ядосан – или защото правех нещо нередно, или защото беше осъзнал това, което всички останали вече знаеха: че е направил грешен избор за главния актьор във филма си.“
Шест десетилетия по-късно Хофман размишлява, че филмът до известна степен е бил „автопортрет“ на самия режисьор Никълс, който пристига в САЩ от Германия през 1939 г. като младо момче от еврейски произход.
„Той търсеше своето алтер его - затова кастингът за Бенджамин продължи с години и вероятно затова се държеше толкова безпощадно с мен. Аз бях негов двойник, призван да поеме върху себе си цялата самоомраза, която Майк изпитваше към самия себе си.“