Учени откриха множество микроскопични структури в кост на динозавър от вида Aratasaurus museunacionali, които изглежда са фосилизирани червени кръвни клетки, съобщава Ройтерс. Екипът е попаднал и на химически следи от ключов компонент на тези клетки - съдържащата желязо биомолекула. Тя е свързана с протеина хемоглобин, който придава на кръвта червения цвят.
Доказателствата за наличие на кръвни клетки и съдържащата желязо биомолекула са открити във васкуларни канали – тръбовидните структури, в които протичат телесни течности, в костите млад екземпляр, който е бил на възраст около четири години към момента на смъртта си. Двукракият хищен динозавър, който е достигал дължина около 3,1 метра, е обитавал територията на днешна Бразилия преди около 115 милиона години през периода креда.
„Не сме открили епруветка с кръв от динозавър. Това, което виждаме, е минерално и молекулярно ехо от древна биология, а това е научно много по-интересно“, казва Клити Грайс, специалист по органична и изотопна геохимия в университета „Къртин“ в Пърт, Австралия, и водещ автор на проучването. То е публикувано в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences.
„За мен най-изненадващото е, че можем да видим тези структури заедно с химически доказателства за техния биологичен произход след толкова дълъг геоложки период“, отбелязва Грайс, цитирана от Ройтерс.
Червените кръвни клетки, които се произвеждат в костния мозък непрекъснато, пренасят кислород от белите дробове до тъканите в тялото, а след това помагат за транспортирането на въглеродния диоксид обратно от тъканите към белите дробове, за да бъде издишан. За разлика от твърдите кости и зъби, меките тъкани, като мускули и пера, се запазват във вкаменелости изключително рядко. Клетките, съдържащи се в телесните течности, например в кръвта, се срещат във фосилите още по-рядко.
„Костите и зъбите ни дават огромно количество информация за анатомията, растежа и еволюцията. Молекулярните и клетъчните данни добавят още едно ниво на биологична информация“, обяснява изследователката.
Тя добавя, че откритието не дава доказателства за съществуването на непокътнат генетичен материал от динозаври. „ДНК и други големи, богати на информация биомолекули се запазват по съвсем различен начин в сравнение с малките молекули или химически променените молекулярни остатъци. Запазването на структури, наподобяващи клетки, както и на химически сигнали, свързани с биомолекули, не означава, че ДНК, която първоначално се е съдържала в тези клетки, също е оцеляла“, посочва Грайс.
Учените откриват и аминокиселини, свързани с колагена в костта на Aratasaurus. Грайс обаче уточнява, че това не е равносилно на възстановяване на цял древен протеин или генетична информация. Колагенът е широко разпространен структурен протеин - нещо като „скеле“, което държи тъканите в тялото свързани.
„Това изследване ни насърчава да продължим да изпитваме границите на съхранение на молекулярно ниво, вместо да приемаме, че цялата биологична информация задължително изчезва след определен период от време“, казва Грайс.
Най-старата открита досега ДНК е намерена в седименти в Гренландия и принадлежи на животни, растения и микроби, живели преди около два милиона години, припомня Ройтерс. 
По думите на палеонтолога Александър Келнер от Националния музей на Бразилия, който е съавтор на проучването, фосилът от Aratasaurus е открит в гипсова мина в щата Сеара в Североизточна Бразилия. Находката включва части от дясната бедрена кост, пищяла и стъпалото.