Присъединяването на България към еврозоната е важен момент както за нашата страна, така и за самата еврозона. Това каза ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова на специализирания финансов форум The OMFIF Sofia Forum "Разширяване, трансформация, цифровизация“ в резиденция „Бояна“. Форумът се организира от независимия мозъчен тръст OMFIF (Official Monetary and Financial Institutions Forum) под патронажа на Българската народна банка (БНБ) и в партньорство с Асоциацията на банките в България (АББ). 
Отбелязвайки, че страната ни участва в решенията за общата парична политика и за бъдещето на европейската финансова система, Чобанова добави, че тези решения се вземат в една вече променена международна среда.
България се присъедини към еврозоната във време, когато Европа определя как да финансира растежа си и как да интегрира бъдещите си членове, а в същото време да защити своята финансова автономност - това са решения, в които българските институции и финансовият сектор вече участват ефективно, каза още ръководителят на Представителството на ЕК у нас.
Чобанова отбеляза, че европейската финансова интеграция е въпрос на конкурентоспособност и на икономическа сигурност. Фрагментацията на капиталовите пазари, зависимостите в платежната инфраструктура, недостигът на рисков капитал далеч не засягат единствено и само финансовия сектор, посочи тя.  
Йорданка Чобанова отбеляза, че след присъединяването на България въпросът за приемането на еврото е на дневен ред и в други държави членки, добавяйки, че за това продължават да бъдат решаващи изпълнението на критериите и че ЕК ще продължи да бъде обективна в своята оценка. Тя посочи още, че паралелно с това напредва и финансовата интеграция на страните кандидатки - Албания, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия вече са част от географския обхват на платежната зона SEPA. Тя посочи, че това показва как прилагането на европейските стандарти може да намали разходите за трансгранични плащания още преди членството в ЕС.
Ръководителят на Представителството на ЕК посочи още, че разширяването и конкурентоспособността изискват и по-ефективно използване на капитала, с който Европа разполага. Значителна част от европейските спестявания се инвестират извън ЕС, а в същото време нашите европейски предприятия изпитват недостиг от капитал за растеж. В този процес банките остават централни за европейския модел на финансиране - те осигуряват 75 процента от корпоративното кредитиране в ЕС, каза Чобанова. Европа се нуждае и от двата типа - по-малките и регионалните банки познават местните условия, но на развиващите си компании им трябват и банки, които могат да отворят вратите си към по-големи пазари и глобални инвеститори, посочи тя. 
Нашите банки са печеливши и устойчиви, но при тях остават препятствия - фрагментацията на банковия пазар, недостатъчното отчитане на европейските особености при прилагането на международните стандарти, понякога прекомерната сложност на правилата, отбеляза Чобанова. Тя посочи, че за преодоляване на тези пречки през първото тримесечие на 2027 г. ЕК ще предложи пакет от мерки за по-добра интеграция на банковия пазар, по-пропорционални изисквания и по-прости правила.
Йорданка Чобанова отбеляза важността за осигуряване на по-добра връзка между банковото кредитиране, капиталовите пазари и дългосрочните инвестиции, като посочи, че това е целта и на Съюза на спестяванията и инвестициите. В тази връзка тя отбеляза предложените от ЕК мерки за интеграция на финансовете пазари и по-съгласуван надзор, както и инициативата за конкурентоспособността на европейските банки. 
В България предприятията продължават да разчитат основно на банковото кредитиране, но то трябва да бъде допълнено и от други форми на финансиране, особено за компаниите, които имат потенциал за растеж, каза още Чобанова. По думите й именно това е конкретната полза от интеграцията на европейските капиталови пазари - по-добър достъп до рисков и дялов капитал и повече възможности за привличане на дългосрочни инвеститори.
Чобанова акцентира и на автономността на финансовата инфраструктура. Зависимостта от платежни системи и критични технологични доставчици извън ЕС вече е стратегически риск. Затова цифровото евро има значение и за европейския суверенитет в плащанията, посочи тя.