Историята на градското развитие и архитектурата на Пномпен, датираща от 1863 г., продължава да привлича не само френски туристи, но и посетители от цял ​​свят. През десетилетията камбоджанската столица се е превърнал от традиционно крайречно селище в модерна столица с отличителна архитектурна идентичност, съчетаваща европейски влияния с кхмерски традиции, предаде камбоджанската новинарска агенция АКП. 
Френски и други чуждестранни посетители идват, за да открият следи от обща глава в историята, често разглеждана през сложните аспекти на колониалния период, но също така отразена в съвместното съществуване на различни архитектурни стилове и обмена на занаятчийски умения.
Много пътешественици изразяват дълбока емоция, когато откриват колко добре са запазени някои от тези исторически сгради, докато други изпитват носталгия по бързата трансформация на града. Всяка вила от колониалната епоха се превръща в глава от историята. 
Архитектурата обаче не е просто реплика на европейски сгради. Чуждестранните туристи често са очаровани от това как неокласическият стил е бил адаптиран към местните климатични условия и е бил смесен с кхмерската естетика. Просторни веранди, високи покриви и буйна растителност около старите сгради създават отличителна атмосфера, служейки като визуален и емоционален мост между две култури.
Днес тези архитектурни съкровища са изправени пред големи предизвикателства на фона на бързата модернизация и градското разрастване на Пномпен. Макар че много исторически сгради за съжаление са изчезнали, за да направят място на съвременните, осъзнаването на необходимостта от запазване на това незаменимо архитектурно наследство нараства.
Когато французите пристигат в Пномпен в края на 19 век, градът е съставен предимно от дървени наколни жилища, разположени по поречието на реките Меконг и Тонле Сап. Впоследствие френските протекторатни власти предприемат градско преструктуриране, основано на европейски принципи на планиране. Тези усилия включват изграждането на широки, прави, озеленени булеварди, ясно разграничаване на административните и търговските зони от традиционните кхмерски квартали и изграждане на крайбрежни насипи и диги, за да се предпази града от сезонни наводнения.
Колониалната архитектура в Пномпен е била адаптирана и към тропическия мусонен климат, характеризиращ се с високи температури и обилни валежи. Отличителните ѝ характеристики включват двускатни покриви, покрити с теракотени плочки, предназначени да осигуряват изолация от топлина и ефективно отвеждане на дъждовната вода, широки веранди и засенчени балкони, които позволяват естествена вентилация, като същевременно предпазват интериора от пряка слънчева светлина и високи вградени прозорци с жалузи и капаци за регулиране на естествената светлина и въздушния поток.
Сградите са се отличавали и с вдъхновени от Европа неокласически декоративни елементи, включително колони, мазилки, скулптурирани фронтони и решетки от ковано желязо, понякога включващи фини флорални мотиви. 
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АКП)