Младите хора трябва да участват във формирането на политиките за бъдещето на Черно море, а не само да бъдат техни адресати. Това каза изпълнителният директор на фондация „Бургас 2032“ Руска Бояджиева по време на панела „Поглед към бъдещето“ от международния форум „ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“, който се провежда в Международния конгресен център в Бургас.
В изказването си Бояджиева обърна внимание на различното отношение на поколенията към морето и околната среда. По думите ѝ докато за по-възрастните морето често е свързано с преживявания и приключения, младите все повече го възприемат като жива система, която трябва да бъде опазвана. Тя посочи, че климатичните промени и глобалните кризи формират различно отношение на новите поколения към бъдещето и затова тяхната гледна точка трябва да бъде част от процеса на вземане на решения. Бояджиева представи усилията на Община Бургас за създаване на условия за развитие и задържане на младите хора в града. Сред възможностите са инициативи в образованието, стажове и практики, срещи с водещи изследователи и сътрудничество между университети, научни институти, предприемачи и технологични компании. Тя акцентира и върху инициатива за изграждане на екосистема от следващо поколение, която да обедини млади предприемачи, стартъпи, научноизследователски организации и компании.
В последвалата дискусия „Гласове на бъдещето: Черно море 2030 през погледа на новото поколение“ архитектът Анна Железова от университета Politecnico di Milano постави акцент върху различията между крайморските градове и необходимостта градоустройствените решения да отчитат техния специфичен профил. Тя отбеляза, че Бургас има различна икономическа структура от по-малките крайбрежни градове като Несебър и Поморие, където търговията, строителството и туризмът имат водещо значение. Според Железова бъдещото развитие на Бургас трябва да включва по-добра свързаност между влажните зони, периферните райони и останалите градски пространства. Тя обърна внимание и на фрагментацията на града заради индустриалните зони, част от които вече са изоставени, като посочи възможността трансформацията на съществуващата градска среда да създаде ново усещане за принадлежност у жителите.
Предприемачът Георги Григоров открои достъпа до финансиране и липсата на подкрепяща среда като основни затруднения пред младите предприемачи. По думите му кандидатстването за средства е свързано с бюрократични процедури, които могат да обезкуражат хората с идеи. Той посочи, че Бургас има нужда от екосистема с ментори и възможности за развитие на стартиращи компании. 
Докторантът и изследовател в Централната научноизследователска лаборатория на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Соня Милова обърна внимание на необходимостта младите хора да имат възможност да се включват в решаването на реални проблеми, свързани с опазването на Черно море. Тя посочи, че между научните изследвания и практическото им приложение все още има дистанция.
Таисия Зенкович, магистър по „Кръгова икономика“ в Бургаския свободен университет, постави акцент върху сътрудничеството между индустриите и повторното използване на ресурсите. Тя даде пример с практики в Дания, където отпадната топлина от промишлени производства се използва в централни отоплителни системи. Според нея за развитието на кръговата икономика са важни и информираността на хората, и разбирането за състоянието на морската среда.