България има талантливи изследователи, които могат да участват много по-активно в европейските космически мисии, каза за БТА българският учен доц. д-р Ставро Ивановски, който бе избран наскоро за президент на Европейската мрежа за планетарни науки Europlanet и ще я ръководи до 2030 г. Според него космическите изследвания трябва да се разглеждат като стратегическа национална инвестиция, а най-важната част са хората.
Като съществена стъпка доц. Ивановски посочи изграждането на силна национална структура или космическа агенция, която да координира научните институции, университетите, държавата и индустрията, както и създаването на условия за българска високотехнологична космическа индустрия. Според него не е необходимо  България да изгражда цели космически мисии сама, а може да се специализира в научни инструменти, технологии, софтуер и анализ на данни и чрез тях да стане разпознаваем партньор в международните мисии. Младите учени и инженери трябва да получат конкурентни условия, за да останат в страната или да се върнат след специализация в чужбина, посочи той. „Не можем да говорим за европейска конкурентоспособност, ако губим най-добрите си млади специалисти“, каза доц. Ставро Ивановски, който е част от екипа на Националния институт по астрофизика на Италия (INAF).
Europlanet обединява научни институции, университети и компании, работещи в областта на планетарните науки. Като свой приоритет доц. Ивановски посочи по-голямото участие на по-слабо представените държави в организацията. „Искам да засилим ролята на регионалните центрове на Europlanet и участието на страни и региони в дейността на организацията, които все още са по-слабо представени, включително Югоизточна Европа и Балканите“, каза той. Сред целите му са още подкрепата за младите учени, разширяването на партньорствата с университети, индустрия и космически агенции, развитието на изкуствения интелект в планетарните изследвания.
За Марс изследователят посочи, че дългосрочното човешко присъствие там е допустима цел, но технологично и биологично човечеството все още е далеч от постоянно присъствие на Червената планета. Тя предлага изключително сурова среда – средна температура около минус 60 градуса, разредена атмосфера от въглероден диоксид, прахови бури, силна радиация и гравитация, която е около една трета от земната. 
„Всичко това означава, че бъдещите астронавти ще трябва практически да създадат малка изкуствена земна среда на Марс, която постоянно да осигурява въздух, вода, подходяща температура, храна и защита от радиацията“, каза доц. Ставро Ивановски. Според него истинското препятствие е комбинацията от всички тези фактори, тъй като на Марс няма бърза евакуация или лесни доставки от Земята. Затова Луната ще бъде изключително важна като лаборатория за Марс, посочи той. Доц. Ивановски участва в италианския национален проект Space It Up, който изучава възможността за изграждане на станция на Луната с достъп до подповърхностни запаси от лед и вода.
Ученият обърна внимание и на преминаването на астероида Апофис в близост до Земята. „Преминаването на Апофис на 13 април 2029 г. ще бъде уникален природен експеримент“, каза той. По думите му астероидът, който е около 375 метра, ще премине на около 32 000 км от земната повърхност, по-близо от геостационарните спътници, но не представлява опасност за Земята. Близката среща ще позволи да се наблюдава как земната гравитация влияе на орбитата и въртенето му и дали ще предизвика преместване на материал по повърхността. Мисията Ramses на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще съпроводи астероида по време на преминаването. Доц. Ивановски е избран от ЕКА да бъде част от основния екип учени, които ще изследват преминаването на Апофис през земната магнитосфера.
Според него днес човечеството е много по-добре подготвено за астероидна заплаха, отколкото преди двадесет години, особено след мисията DART на НАСА, която промени орбитата на астероида Диморфос, но не може да се каже, че проблемът е напълно решен. Ключът е ранното откриване и точното определяне на орбитата, посочи доц. Ивановски. По думите му астероидната заплаха е една от малкото природни опасности, които човечеството има потенциала не само да предвиди, но и да предотврати.
Ученият смята, че има риск Европа да изостане от САЩ и Китай в планетарните науки. Той посочи, че европейските космически бюджети са нараснали с около 12 процента през 2025 г., но според данни на ЕКА частните инвестиции в европейски космически компании са намалели с 8 процента, докато в световен мащаб са нараснали значително. „Не бих казал, че Европа изостава научно“, каза доц. Ставро Ивановски. По думите му въпросът е дали Европа ще инвестира достатъчно смело и стратегически, за да запази лидерството си.
За търсенето на извънземен живот изследователят бе предпазлив. Той посочи, че един сигнал или една органична молекула не са достатъчни, тъй като много от веществата, свързвани с живота, могат да възникнат и чрез небиологични процеси. „Истинското откритие на извънземен живот вероятно няма да бъде един момент на „Еврика“, а постепенно натрупване на независими доказателства, докато разумните небиологични обяснения станат недостатъчни“, каза доц. Ивановски. Той допълни, че ако търсим единствено познатата ни биохимия, рискуваме да не разпознаем нещо фундаментално различно.
Доц. Ивановски, който ръководи съвместно с колеги от Германския аерокосмически център (DLR) работната група по машинно обучение на Europlanet, посочи, че изкуственият интелект вече променя начина, по който се прави планетарна наука заради бързо растящото количество данни. По думите му следващата голяма стъпка е изкуственият интелект директно на борда на космическите апарати, които все по-често трябва самостоятелно да разпознават интересни обекти и да определят кои данни да изпратят към Земята. „За мен обаче изкуственият интелект няма да замени учения. Напротив, той ще разшири възможностите му“, е мнението на експерта.
Ученият, който е завършил математика в Софийския университет, има и актьорско образование. „Театърът ме научи да не се страхувам от това, което все още не разбирам. Напротив, да го изследвам и бъда любопитен към него“, каза доц. Ивановски. По думите му науката и изкуството не са толкова далеч едно от друго, тъй като и двете започват с любопитството и с желанието да разберем света и мястото си в него.
Доц. д-р Ставро Ивановски е водещ математик и астрофизик, който наскоро бе избран за президент на европейската мрежа Europlanet. Той е учен в Националния институт по астрофизика на Италия (INAF) и международно признат експерт в областта на планетарната наука, кометите и динамиката на космическия прах. Ивановски е част от ключови космически мисии, включително Rosetta на ЕКА и DART на НАСА, а за цялостния си научен принос астероидът 11802 Ivanovski носи неговото име. В своята дейност съчетава висшата наука с изкуството — развива детски планетарен театър в Италия и работи активно за по-силното интегриране на българската научна общност в европейските космически проекти.