Министрите на енергетиката на Европейския съюз обсъждат днес как биха могли да намалят сметките за енергия на домакинствата и да укрепят сигурността на доставките преди началото на отоплителния сезон, докато войните в Иран, Украйна и Йемен тласкат рязко нагоре цените на петрола и природния газ, информира Ройтерс. 
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че близо 50 милиона европейци не могат да отопляват домовете си в достатъчна степен. Той предупреди, че броят им може да нарасне, докато съюзът навлиза в „още по-тежка енергийна криза от тази преди четири години”. Същевременно Йоргенсен призова държавите от ЕС да не субсидират прекомерно изкопаемите горива.
„Сега сме в по-добра позиция да се справим с тази криза, отколкото през 2022 г., защото намалихме потреблението си на газ - използваме с 18 на сто по-малко газ, отколкото тогава и диверсифицирахме доставките си” заяви Йоргенсен. „Преди получавахме 45 на сто от газа си от Русия, а сега го доставяме от различни източници по света“, коментира той.
„От друга страна обаче, тази криза е и по-тежка, защото засяга и петрола и петролните продукти”, добави той.
ЕС навлиза в отоплителния сезон със запълнени на 75 на сто газохранилища спрямо 83 на сто година по-рано.
Цените на природния газ на европейските пазари на едро за кратко достигнаха 100 евро за мегаватчас вчера за първи път от декември 2022 г., когато Европа все още се възстановяваше от загубата на по-голямата част от руските доставки по газопроводите. Цените се повишиха с ескалацията на конфликта в Близкия изток и сега са около три пъти по-високи спрямо нивата преди войната в Иран.
Военните действия нанесоха щети на рафинерии в Близкия изток и Русия и нарушиха потоците на петрол и газ, пренасяни през ключови транспортни маршрути, сред които Черно море, Червено море и Ормузкия проток.
Вчера Европейската комисия започна разговори с рафинериите за начини за увеличаване на производството, включително чрез евентуално облекчаване на някои технически изисквания. Този месец западните държави се споразумяха също така да ускорят освобождаването на над 400 милиона барела петрол от стратегическите резерви след натиск от страна на САЩ.
Френският министър на енергетиката Ролан Лескюр заяви днес, че Европа ще освободи над 42 милиона барела през следващите три месеца, като половината от тях ще бъдат дизелово гориво.
Държавите от ЕС ще обсъдят и предложение на Европейската комисия за намаляване на сметките за електроенергия чрез реформи в данъчното облагане и мрежовите такси. Една от възможностите е електроенергията да се облага с по-ниска ставка от природния газ. Преди срещата обаче енергийните министри на Швеция и Полша изразиха несъгласие с данъчните мерки.
„Сега сме изправени пред втора енергийна криза в рамките на четири години и съм много обезпокоена, че толкова време след пълномащабното нахлуване в Украйна все още просто заменяме една зависимост с друга — преминаваме от руски към американски газ”, заяви шведският министър на енергетиката Еба Буш.
„А участието на САЩ в събитията около Ормузкия проток показа, че тази промяна е проблематична, меко казано“, добави тя.