Грижата за здравето не започва в лекарския кабинет и не започва, едва когато се разболеем, а много по-рано – с начина, по който живеем, как се чувстваме и как общуваме с другите. Около това мнение се обединиха психолози на пресконференция в Националния пресклуб на БТА по повод на XI Международен конгрес по психология на тема „Психологията днес – предизвикателства и решения“. Форумът ще се състои от 30 октомври до 1 ноември в София, организатори са Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ) и Софийският университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.
Конгресът ще се проведе в навечерието на Деня на народните будители, каза проф. д.пс.н. Соня Карабельова, декан на Философския факултет на СУ и член на Управителния съвет (УС) на ДПРБ. По думите на проф. Карабельова психолозите са от хората, които могат да бъдат онези будители в нашето съвремие, оказвайки подкрепа на тези, с които работят.
Програмата на конгреса включва девет панела, каза Стою Недин, председател на УС на ДПРБ и на Организационния комитет на конгреса. Сред тях са обща психология, клинична и консултативна психология, криминална и юридическа психология, социална и политическа психология, трудова и организационна психология, спортна психология и психология на здравето, както и интерактивен панел с практически семинари. Предвидени са 214 доклада и 19 семинара с 20 чуждестранни експерти.
В дигиталната епоха никога не сме имали толкова много информация за здравословния начин на живот, допълни проф. Карабельова. По думите ѝ, въпреки информацията за движението, съня и балансираното хранене често ни е трудно да превърнем това знание в поведение. Според нея здравето има и друга страна – емоционалното състояние, мислите, отношенията с другите и всекидневните избори. 
Стресът е неизбежен всекидневен спътник на човека, каза проф. Карабельова. Високото му преживяване има негативен ефект върху съня, концентрацията, отношенията с другите и здравните навици. Важно е не само какво е нивото на стреса, а какви ресурси човек използва, за да се справи. Психологическата устойчивост не означава, че човек никога не изпитва трудности, а напротив – хората с по-висока устойчивост умеят да търсят подкрепа, добави още Карабельова.
Друга важна тема е дигиталният ни живот, отбелеза проф. Карабельова. Тя каза, че по-важно от това колко време прекарваме онлайн е дали общуването ни дава чувство за свързаност и достоверна информация, или ни прави по-тревожни и по-самотни. Технологиите носят риск, но могат да бъдат и ресурс. Особено важно е и какво се случва, когато човек чуе сериозна диагноза – тя променя не само медицинския статус, но и чувството за сигурност, и плановете за бъдещето. Зад всяка диагноза стои човек. По думите на проф. Карабельова грижата за здравето е всекидневен избор и начин на живот.
Живеем в постоянни кризи, каза проф. д.н. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (БАН) и член на УС на ДПРБ. Това са множествени кризи – икономически, здравни и политически – и затова политическата психология е много интердисциплинарна, защото обяснява тези феномени през призмата на психологията, социологията, политологията и историята.
Сред темите на конгреса е изкуственият интелект, допълни проф. Христова. По думите ѝ той все повече става проблем в общуването човек - изкуствен интелект, но не в негативния смисъл – дава много, но трябва да бъде управляван разумно, за да е в полза на човешкото развитие. Съществуват провокации към социалната система, бизнес средите и образованието, тъй като през фокуса на бъдещите специалности много хора могат да отпаднат и да не се преориентират, каза директорът на Института за изследване на населението и човека към БАН и член на УС на ДПРБ.
Изследванията показват, че дигиталната компетентност е пряко свързана с дигиталната активност и влияе върху политическите позиции, обясни проф. Христова. Младите хора с по-висока дигитална компетентност са по-готови да реагират на подадени сигнали и това се превръща в стимул за политическо поведение.
Друга тема, която ще бъде обсъдена са взаимоотношенията между мигранти и местното население и различните разбирания за демокрация - за мигрантите тя е свързана със съпричастност, а за местните хора - с установяване на ред, каза проф. д.н. Антоанета Христова.
По време на конгреса  ще бъдат представени и резултати от изследване на възприеманите при студенти и докторанти бариери за започване на собствен бизнес, допълни Недин. По думите му студентите са в „липса на бизнес познания“, „липса на начален капитал“ и „висок финансов риск“, докато при докторантите за начало на бизнес предизвикателствата са „липса на подкрепа от близките“ и „твърде много работа и малко свободно време“. 
Също така ще бъдат представени и изследвания за приятелството между мъж и жена във възприятието на българите в зряла възраст, както и за дигитално индуцирания дефицит на вниманието при юношите. Другата тема ще разгледа растящия феномен на диагностициране и самодиагностициране чрез изкуствен интелект сред подрастващите, задвижван от дигиталната среда и платформи като TikTok и Instagram, както и риска от ранен бърнаут и трудности в професионалната адаптация, допълни Недин.
Профилите, които изкуственият интелект ни прави, може би са по-точни, но са и по-неверни, каза Недин. По думите му изкуственият интелект е буквалист, а самозалъгването е част от нашата реалност, но всичко трябва да е с мяра, защото иначе човек губи връзка с реалността за себе си и за света край себе си. Все по-голямо предизвикателство е да се поддържа адекватна връзка със себе си и с външната реалност, каза Стою Недин. Все повече хора губят връзка с човешката околност и тези кризи прерастват в хронични, допълни той. Това е реалното отражение на този променен обществено-икономически свят и всички изследвания сочат, че в развитите страни психичните разстройства растат в пъти. За десетилетие нарастват в пъти. Тази реалност рефлектира в тези състояния на индивидите и общностите, с която проблемност се занимаваме, каза още Недин.