За мен театърът е храм. В него трябва да се влиза като във някаква светиня, каза пред БТА днешният юбиляр – актрисата и певица Нона Йотова. По думите ѝ театралното изкуство е сложна материя, която трябва да се изучава дълго време и в която трудът има не по-малко значение от таланта.
Йотова не приема думата „театър“ да се използва като определение за нелепи ситуации в обществения живот. Не одобрява и превръщането на сцената в средство за политическа пропаганда, като разграничава подобни прояви от изразяването на гражданска позиция чрез изкуството. За нея отговорът на въпроса кое изкуство е истинско е прост: „Истинското изкуство вълнува. То докосва душата на човека. Дали ще предизвика смях или сълзи, те трябва да бъдат истински“.
Актрисата разказва, че винаги е обичала рождените си дни и ги възприема като своеобразно постижение в човешкия живот. Спомня си празниците, които майка ѝ организира в детството ѝ, и казва, че за нея няма значение дали ще празнува с много хора, или само със съпруга си. Тази година не предвижда специално тържество и възнамерява да посрещне юбилея у дома.
СЕМЕЙСТВОТО И ИЗКУСТВОТО
Нона Йотова е родена на 25 октомври 1966 г. в София. Баба ѝ е народна певица, двамата ѝ вуйчовци са музиканти, а майка ѝ Елка Недкова е литератор, автор и изпълнител на песни, някои от които мнозина възприемат като народни. Баща ѝ Кръстьо Кръстев е писател и журналист. През годините заема позициите на главен редактор на вестник „Народна армия“ и директор на Военното издателство. Автор е на белетристични и публицистични книги. „Но голямата му любов беше театърът“, разказва Йотова за баща си. „Може би затова и аз избрах театъра“.
Още като дете актрисата се занимава с класически и модерен балет, джаз танци, рисува и свири на пиано. „Учудва ме, че често ме питат дали съм певица или актриса… Почнах първо да рисувам, после да танцувам, да пея и така – извадих късмет. Сега опитвам от всичко… Станах и актриса“, разказва Нона Йотова.
ПЪРВИ СТЪПКИ И ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ ТЕАТЪР
Професионалните ѝ изяви започват през 1986 г. във Вариететния театър, в Габрово. Като стажант-актриса играе Снежанка в мюзикъла „Снежанка и седемте актьора“ и Клара в „Червени рози“.
Кандидатства четири пъти, за да постъпи във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ). „Да вляза във ВИТИЗ, за мен беше не цел, а средство да осъществя огромното си желание да играя в театъра – затова и кандидатствах упорито година след година“, разказва тя. През 1991 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Елка Михайлова.
След дипломирането си Йотова и режисьорът проф. Николай Георгиев основават Първия български женски театър. Дебютната ѝ роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка, в която съчетава фехтовка с оперно пеене. Самата актриса определя изпълнението като голяма авантюра. През 1992 г. именно тази роля ѝ носи покана от театър „Българска армия“.
Актьорът Васил Михайлов определя таланта на Йотова като разностранен и смята, че тя изпреварва времето си, тъй като съчетава различни изразни средства на изкуството. „Най-важното за актьора е да има някаква магия, която да се предава от него към зрителите“, казва актрисата.
ДРУГИТЕ СЦЕНИ
През годините играе в театър „Българска армия“, театър „Възраждане“, Свободен театър и „Театър 199“. Сред ролите ѝ са Лейди в „Насред дървото“ от Питър Устинов, Паулина в „Неконсумиран брак“ от Тадеуш Ружевич, Джоузи в „Луна за несретници“ от Юджийн О'Нийл, Сюзън в „Топаз“ от Марсел Паньол и Тартальона в „Красива птичка с цвят зелен“ от Карло Гоци.
На сцената на „Театър 199“ участва в спектаклите „Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел и „Пиеса за двама“ от Тенеси Уилямс. Отпечатъците ѝ са на Стената на славата пред театъра.
Йотова има роли и в киното и телевизията. Сред продукциите с нейно участие са „Някога... някъде...“ (1996), „Трите лели“ (1997), „Клиника на третия етаж“ (1999), „Емигранти“ (2002), „Пътуване към Австралия“ (2003), „Патриархат“ (2005), „Шивачки“ (2007), „Летете с Росинант“ (2007), „Рут“ (2009).
МУЗИКА, ПОЕЗИЯ И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Наред с актьорската си кариера Нона Йотова композира и изпълнява авторски песни, повлияни от българския фолклор. Много от тях са по текстове на майка ѝ Елка Недкова. Сред тях е „На моето момиче“ – първата нейна песен, продадена в чужбина.
Йотова издава седем албума – „Омана“ (1993), „Среднощният вятър“ (1996), „Нона“ (1997), „Не завиждам“ (2001), Terra Incognita (2003), „Преоткриване“ (2004) и „Ловци на бисери“ (2023). В началото на 1998 г. е обявена за поппевица №1 за 1997 г. в класацията на „Арт рок център“.
През същата година дебютира като театрален композитор с музиката към детския спектакъл „Златното момиче“ от Кева Апостолова в театър „Възраждане“. Автор е и на музиката към „Магическа реалност“ по произведения на български символисти и към спектакъл, посветен на Николай Лилиев.
Първите си стихове пише на 20-годишна възраст. Част от тях по-късно стават текстове на песните ѝ, а през 2009 г. издава стихосбирката „Ще потъна в очите ти“.
През 2003 г. е водеща на научнопопулярното предаване за археология „Непозната земя“ по Българската национална телевизия. От 2017 до 2021 г. е народен представител в 44-ото Народно събрание от гражданската квота на БСП.
Йотова е артистичен директор на националните театрални празници „Звездите на театъра“ в Разлог, организирани от община Разлог и „Нона попарт“. Единадесетото издание на фестивала се провежда от 18 до 22 юни 2026 г. При откриването му Йотова споделя, че в период на големи трудности я е крепяла мисълта за предстоящата среща с публиката и за онова, което ги обединява – любовта към театъра.
/КС
/БС/АЯ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 229; в. „Дума“, бр. 169, 25.7.1998; в. „Труд“, бр. 159, 14.6.2000; в. „Стандарт“, бр. 3862, 3.10.2003; БТА, ВИНФ, 30.10.1998; БТА, БО, 15.4.2014; Сп. „Театър“, бр. 7, 1995; в. „Континент“, 30 .08.1995; В. „Хубава жена“, 18.04.1994; В. „Дума“, 25.07.1998 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1150563; https://bnrnews.bg/horizont/post/491821/festivalat-zvezdi-na-teatara-v-razlog-predstavya-postanovki-ot-stolichniya-afish