Образованието трябва да е възвисено над партийното, дребното и злободневното, каза за медиите в Плевен председателят на Комисията по образование и наука в 52-то Народно събрание Димитър Здравков. Той присъства на Регионален форум „Предучилищното и училищното образование – общо дело и отговорност“ с домакин Педагогическият колеж на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Здравков добави, че образованието е държавноопределящ въпрос. Образователната политика е хоризонтална политика и когато бива партизирана или политизирана, това води до негативни резултати за цялото общество. 
За форума Здравков каза, че има огромно значение не само поради наименованието си „Предучилищното и училищното образование - общото дело и отговорност“, а и от това колко хора са въвлечени в неговата организация, в събирането и анализирането на данни. 
За него форумът не е поредното събиране, на което просто трябва да се отчете активност и участниците да си поговорят за образование просто ей така. Той идва навреме в контекста на внесените в Комисията по образование и наука в 52-то Народно събрание законопроекти за изменение и допълнение на Закона за училищното образование. Във внесените законопроекти има няколко много важни въпроса, които са детайлизирани с различни нюанси от различните парламентарни групи в техните предложения, но всяко едно заслужава уважение.
На първо място Здравков поставя новия предмет по религия и добродетели. Това е заради случващото се ежедневно около нас - високата концентрация на агресия и нетърпимост помежду ни в обществото. Според него липсата на обществена търпимост и етика в обществото налагат да се поставят важни задачи пред българското училище, което следва и по Конституция да провежда образователната политика.
Той добави, че всички трябва да бъдат загрижени за нивото на обществено развитие.  Да държим сметка дали българският учител ще ангажира българския ученик с въпроси на доброто, етиката и морала. Двата модула, които могат да бъдат избрани за изучаване, ще съдържат не вероучение, а елементи на конфесионално обучение, които ще дават нравствените устои, които съдържа всяка една религия. 
Вторият важен въпрос, който е застъпен и на форума, и в законопроектите, е въпросът с езиковата подкрепа и интеграция на учениците.
Здравков припомни, че изследванията на ПИЗА и националните външни оценявания показват функционална неграмотност. Това се дължи на факта, че учениците не владеят добре езика си. А когато не владееш добре езика, не усвояваш добре материала, но и не мислиш добре за света около себе си, защото езикът е основно средство, с което да опишеш и опознаеш света.
Затова има предложение още в най-ранна предучилищна възраст да бъдат идентифицирани езиковите дефицити и, ако се налага, учениците да преминат през един подготвителен клас, който да даде базата на езика, за да няма на по-късен етап натрупване на затруднения. Той даде примери с подобни обучения в държави като Франция и Германия, където деца се поставят в подготвителна езикова среда. Там те се адаптират, научават езика много по-бързо и започват да го говорят по-добре дори от родния си език. Затова според него е добре такава политика да има и в България. Да се дава възможност на деца от специфични групи или от семейства, завръщащи се от чужбина, които са родени и расли в друга езикова среда, да могат да имат равен старт със своите връстници, да компенсират и с едно добро владеене на български език да имат равен старт в училище, да могат да усвояват материала и да не натрупват дефицити в своето обучение в годините.
Здравков гарантира, че предложенията, които се дават на този форум, ще бъдат взети под внимание в Комисията по образование и наука. На форума се представят резултати от изследвания в училища от пет области – Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен, като е взето мнението на учители и директори.