В Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив беше открит Пловдивският фестивал на науката. От днес до 25 октомври ЦРСББ и Драматичният театър – Пловдив ще бъдат сцена на 94 събития за всякакви възрасти с участието на повече от 60 учени от България и чужбина. Събитието поставя акцент върху връзката между научните знания и практиката, интереса на младите хора към науката и ролята на технологиите в бъдещето.
Поздравителен адрес от министъра на науката и образованието проф. д-р Георги Вълчев беше прочетен от Микаела Станчева от дирекция „Наука“ към министерството. В него той посочва, че науката е в основата на общественото развитие и технологичния напредък, както и че ни учи да задаваме въпроси, да мислим критично и да търсим решения на предизвикателствата на съвременния свят. „Именно затова инициативи като тази имат особена стойност - те доближават науката до хората и вдъхновяват бъдещите поколения изследователи и откриватели.“
Богатата програма на фестивала, обединяваща десетки учени, преподаватели, технолози и иноватори, както и активното участие на ученици и учители, са доказателство за нарастващия интерес към научното познание“, отбелязва проф. д-р Вълчев. По думите му особено ценна е възможността младите хора да се срещнат непосредствено с учените, да експериментират и да открият колко вълнуващ може да бъде светът на науката. „Министерството на образованието и науката подкрепя инициативи, които изграждат устойчива връзка между образованието, научните изследвания и иновациите и насърчават развитието на талантите и творческия потенциал на младите хора“, завършва той.
Административният директор на ЦРСББ проф. Весела Казашка благодари на учителите, проявили ентусиазъм да доведат своите ученици на фестивала „за да станат част от този празник на Пловдив - празник на науката, празник на изкуството“. Тя изказа благодарност и към всички ученици за тяхното любопитство. „Те ни дават увереност за това, че науката в България и в световен мащаб има своето важно място в живота на всеки един от нас. Дават ни увереност, че това, което правим, ще намери своите последователи тук - сред младите хора“, каза тя и пожела на учениците да бъдат здрави и любознателни, да се занимават и с изкуство и творчество. „Мечтайте! Мечтите се превръщат в цели“, завърши приветствието си проф. Казашка.
Станислава Ташева от фондация „Пловдив 2019“ посочи, че за тях е истинска гордост да закрият сезона с фестивал на науката, който определи като „красив начин да видим науката и да имаме интеракция с нея“. Подчерта, че „европейското измерение може да се види именно с тази невероятна база, с която пловдивчани трябва много да се гордеят“. В заключение напомни, че „културата и изкуствата са нищо без образователния елемент“.
Пред БТА организаторът на фестивала и съосновател на Фондация „Красива наука“ Любов Костова разказа, че той се развива с всяко следващо издание, привличайки все повече посетители и разширявайки възможностите за среща между учените и широката публика.
По думите й сред основните цели на фондацията е научните центрове и самите учени да станат по-видими за обществото. Именно с тази идея започва и неговата история – само месец след откриването на ЦРСББ в града се провежда първото му издание. Тази мисия постепенно дава резултати – през последните години броят на посетителите се увеличава, а събитието привлича не само пловдивчани, но и хора от други населени места. Нараства и интересът от страна на училищата, включително от съседни градове и по-малки населени места.
Тя подчерта, че една от най-съществените промени в тазгодишната програма е увеличеният брой работилници за ученици. Специален акцент е поставен върху практическото приложение на знанията и възможността децата сами да изследват, експериментират и откриват. „Друга наша цел е да направим това, което често липсва на учениците – връзката между наученото и практическото му приложение, между учебника и начина, по който науката се прилага в живота“, обясни Костова.
Според нея непосредственият досег с науката прави преживяването по-въздействащо за децата. Когато могат да докоснат, изпробват и изследват нещо сами, те по-лесно разбират връзката между теорията и реалния свят.
Работилниците обхващат ученици от първи до 12-ти клас и предлагат широк спектър от теми – от оптика за по-големите до изработване на хербарии за по-малките. Програмата включва занимания, които съчетават научни знания с практически умения, творчество и любопитство.
От фондацията смятат, че интересът към науката трябва да се насърчава още в ранното детство. „Малките деца лесно се впечатляват от света около себе си, а дори най-обикновените предмети могат да се превърнат в повод за научно откритие“, посочи Костова и даде за пример балона, който не е просто играчка. „Въздухът в него, свойствата на латекса и начинът, по който се променя формата му, са част от науката. Важно е децата да започнат да разпознават тези връзки и да разбират, че научното познание присъства навсякъде в ежедневието“.
Особено внимание се отделя на възрастта между 12 и 15 години. Според нея това е важен период за професионалното ориентиране, когато младите хора започват да вземат решения за бъдещото си образование и кариера. Затова програмата за тази възраст е специално разработена така, че да представи разнообразието от възможности в различните научни области. Целта е учениците да разберат, че зад едно общо понятие като физика, математика или биология се крият множество направления и професии.
За гимназистите фестивалът предлага възможност да прецизират вече направения избор и да открият неочаквани връзки между дисциплините. По думите на Костова математиката например намира приложение не само в традиционните технически науки, но и в социологията и изкуството.
За възрастните посетители целта е различна – да бъдат информирани за най-новите изследвания и да разполагат с надеждна основа за решенията, които вземат за себе си и своите семейства.
Като особено вълнуващо тя определи участието на детска градина - ОДЗ 12 „Радост“ от Перник с научните проекти на своите малки възпитаници. Те ще представят резултатите от тригодишната си работа по научни теми. Децата и техните учители ще покажат какво са научили и как науката може да присъства в образованието още в детската градина. „Това е знак, че подобни събития могат да окажат реално въздействие върху образователната среда. Когато учителите и директорите се вдъхновят да включват научни занимания в работата си, интересът към познанието има възможност да се развива дългосрочно“, отбеляза Костова.
Подчерта, че тази година фестивалът отделя повече внимание и на пресечните точки между науката, изкуството и културата. Сред темите е връзката между научните познания и музиката, включително начините, по които науката може да помогне на музикантите да се справят с физическите натоварвания и болките в гърба. Предвидени са и разговори за културната дипломация и ролята на културата като средство за свързване на хора и общества.
За първи път ще бъде представен и научен театрален спектакъл „Пчелите“, който съчетава театралното действие с реални научни знания, като показва как изследванията могат да се превърнат в част от художественото преживяване. Eкологът д-р Антония Хубанчева, режисьорът д-р Гергана Димитрова, сценографът Елена Шопова и актрисата Кристина Топалова – Keya ще покажат колко естествено се допълват изкуство и наука. „Всички теми, свързани с културата и науката, са изключително важни, защото показват мултидисциплинарността и на двете области“, подчерта Костова. Според нея научният театър е пример за сътрудничество, при което учените и артистите не просто коментират работата си взаимно, а създават общ продукт. Подобна тенденция се наблюдава и в киното, където научните консултанти участват в създаването на продукции, отбеляза тя.
Събитието ще предложи и четири изложби: „Невидимата Антарктика: близо до невъзможното" на Вера Гоцева-Ломовера; „Биофилателия" на доц. д-р Ивелин Моллов; „Полски изобретения, които промениха света" (съвместно с Полския културен институт) и експозиция на Българската асоциация на младите полярни изследователи.
Програмата на тазгодишното издание обхваща разнообразни научни направления – космически изследвания, изкуствен интелект, биотехнологии, климатични промени, медицина и устойчиво земеделие. Сред интересните теми са възможностите за живот на Марс, необходимите ресурси за оцеляване на човека извън Земята и предизвикателствата пред бъдещите космически мисии. Посетителите ще могат да научат повече и за ролята на науката в създаването на устойчиви земеделски култури, способни да издържат на засушаване и други неблагоприятни климатични условия.
Специално внимание е отделено на човешкото здраве, възпалителните процеси, диабета и търсенето на нови решения срещу лекарствената резистентност при туберкулозата. В програмата присъстват и теми за критичните минерали, които имат стратегическо значение за съвременните технологии и енергетиката. Научният поглед ще достигне и до традиционни храни като киселото зеле, като чрез подобни теми се показва как научните принципи стоят зад привидно обикновени процеси от ежедневието ни.
Важна част от програмата са срещите с международни учени и научни комуникатори. Сред обявените гости са новозеландката д-р Ааканша Каноджия, британският палеонтолог д-р Майкъл Санди и ирландската изследователка Ниам Шоу. Тяхното участие ще предостави възможност на публиката да се запознае с различни научни области и с начините, по които изследователите представят своите открития пред обществото. „Международното присъствие е и възможност за обмен на идеи между българската научна общност и специалисти от други държави“, посочи Костова.
Изкуственият интелект, роботиката и телекомуникационните технологии са друг акцент от фестивалната програма. Посетителите ще могат да научат повече за технологиите от следващо поколение, включително 6G, за начина, по който езиковите модели предвиждат следващата дума, и за възможностите на роботиката. В работилниците по LEGO роботика децата ще изграждат модели и ще програмират роботи, като развиват умения, които ще бъдат все по-важни за бъдещите професии.
Според Любов Костова познаването на технологиите е необходимо не само за младите хора, които тепърва ще навлизат на пазара на труда, но и за възрастните. По думите й липсата на разбиране често поражда страх от непознатото, докато знанията позволяват на хората да използват новите инструменти по-уверено и отговорно, защото технологиите вече са част от множество сфери на живота. „Затова обществото трябва да се стреми не просто да следва технологичните промени, а да разбира как работят те и какви са техните ограничения", каза тя.
В тази връзка фестивалът включва и разговор между изследователя по изкуствен интелект от ПУ „Паисий Хилендарски“ Детелинка Трифонова и хранителния специалист Мартина Тодорова за възможностите и ограниченията на изкуствения интелект при изготвянето на хранителни режими. Целта е да бъдат разграничени реалните възможности на технологията от преувеличените очаквания към нея. Когато става въпрос за здравето, информацията трябва да се проверява, а решенията да се вземат с помощта на квалифицирани специалисти, подчерта Костова.
Основното послание на организаторите е, че науката не трябва да остава затворена в лабораториите, а да бъде част от обществения разговор и ежедневния живот. Тя помага на хората да разбират по-добре света, да вземат информирани решения и да се подготвят за промените, които технологиите и научните открития носят. За децата и младите хора това означава възможност да открият своето бъдещо призвание. За възрастните – шанс да разширят познанията си и да преодолеят страховете от непознатото. А за Пловдив – възможност да продължи да утвърждава ролята си на град, в който науката, образованието и културата се срещат и взаимно се обогатяват.
Четвъртият Пловдивски фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука“ в основно партньорство с Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките и Фондация „Пловдив 2019“, с подкрепата на широк кръг образователни, научни, дипломатически, корпоративни, културни и медийни партньори, сред които и Българската телеграфна агенция (БТА).