Конференция на тема „Как разказваме историите за насилие?“ се състоя днес в Чешкия център в столицата. Срещата е организирана от фондацията „Будителките“ и Асоциацията на европейските журналисти с финансовата подкрепа на фондацията „Лъчезар Цоцорков“.
Модератори на конференцията бяха Преслава Фентъм-Флетчър и Левена Лазарова от фондацията „Будителките“.
„В България научаваме за насилието единствено от медиите. Все още нямаме информационна система и национален регистър, който да ни дава истинския образ на обема на проблема, с който трябва да се борим всички“, каза Преслава Фентъм-Флетчър.
По време на събитието бе представен докладът „Как българските медии отразяват случаите на домашно насилие и насилие срещу деца в България?“, изготвен от българската технологична компания Sensika. Изследването обхваща период от шест месеца – от 1 декември 2025 г. до 31 май 2026 г. – и анализира близо 42 000 публикации в българските електронни медии, както и над 750 материала в печатни и ефирни издания, свързани с най-широко отразените случаи на домашно насилие и насилие над деца през периода. Освен общите данни за темата, докладът включва и задълбочен анализ на десет конкретни казуса от периода.
Изпълнителният директор на Sensika Константин Христов определи изследването като изключително важно за нашето общество, защото по думите му проблемът е наболял и се разраства, без да привлича вниманието на гражданите. „В 15-те години анализи на данни ние сме виждали всичко, но колкото по-голяма е темата, толкова повече мнения има около нея. В повечето случаи обаче анекдотите не са доказателства. Силното изказано мнение не е истина. А мнението изобщо не означава, че това са факти“, каза той.
Йоана Хинчева от Sensika представи ключовите изводи от доклада. Тя разказа за сензационния език, който медиите често използват, за това как фокусът е върху инцидента, а не върху системния проблем, за разкриването на самоличността и интимизацията на пострадалите, както и за случаите, в които институционалният глас доминира за сметка на експертния. „Откроява се и прекомерната употреба на подробности“, допълни тя. По думите ѝ не само се навлиза в личното пространство на потърпевшите, но и често се дават излишни детайли около случая, които единствено задоволяват любопитството на читателите.
Разследващата журналистка, документалистка и главен редактор на чешката независима медия Page Not Found Аполена Рихликова разказа за това какво е отговорното журналистическо отразяване. Тя говори за редакционния натиск и за това как да се работи с пострадали и институции. По думите ѝ потърпевшите са уязвими източници и важна част от работата на един журналист е да се погрижи за тях, защото те могат да изпитват страх и да не знаят какво предстои. „Обикновено историята не приключва с публикуването ѝ – напротив, тогава тя тепърва започва. Ако сте жертва, никой не може да ви подготви за това да се окажете под светлините на прожекторите след събитие, което може да ви е травмирало завинаги“, каза още тя. Рихликова допълни, че се старае да им осигури пространство и известен контрол върху самия материал.
Британската експертка по домашното насилие и насилието, основано на пола, Тереза Паркър разказа за това как комуникацията може да допринесе за промяна на обществените нагласи към насилието. Тя представи и етичния кодекс за отразяване на насилието в английските медии. „Разказването на истории стои в основата на начина, по който хората разбират нещата и проблемите“, каза тя. По думите ѝ понякога, когато човек преминава през наказателноправната система, дори и да постигне възможно най-добрия изход, това не се усеща като справедливост, защото това не означава, че някога отново ще има възможността да живее живота си така, както го е живял преди. „И единственото нещо, което може да промени това усещане за справедливост, е начинът, по който историята ти е представена и отразена. Така че, когато някой те потърси в Гугъл след пет години, това може да ти донесе по-голямо чувство за справедливост, отколкото понякога може да предложи една неадекватна съдебна система“, допълни тя.