Триезичната детска книга „Канайени“ на Силвен Ривар разказва за традиционното облекло на френските канадци. Изданието е на френски, английски и български език. Излиза от варненското издателство „Пи Букс“ и бе представено в няколко града с участието на автора. 
Книгата съдържа основно илюстрации и малко текст. Автор на колажите и обясненията е Силвен Ривар, репродукциите са на фотографа Росен Донев, преводът е на Светлана Тодорова, корицата е дело на Мила Петкова. Силвен Ривар е от Квебек и е творец с разностранни интереси. Консултант е на музейни институции, публикува етнографски статии, реализира проекти във визуалните изкуства. Автор и илюстратор е на над дузина детски книжки, като приказките му Moz en cinq temps (2012, изд. Cornac) и албумът 8tlokaw8ganal legendеs (2020, изд. Hannenorak) са избрани в колекцията на Международната младежка библиотека в Мюнхен, съхраняваща най-добрите детски книги в света. 
Връзката на варненското издателство със Силвен Ривар се осъществява чрез българката Невена Янкова, която е живяла дълги години в Квебек. След завръщането си тя носи много детски книжки, свързани с културата на коренното население на Канада, и участва с тях в инициативата „Индиански истории на чай“ в книжарница „Пи Букс“, разказа пред БТА издателката Петя Михайлова. 
Сред книгите от Канада са и няколко творения на Силвен Ривар, в които чрез колажи той разказва за характерни елементи от бита на местното население като одеялото, парката, меката зимна шапка тюк, чийто цвят сочи от кой регион си. На мен те ми се сториха много интересни, направени различно, съдържащи непознати за нас неща, тъй като знанието ни за индианците е базирано на холивудски филми, сподели тя. Първоначално опитва да издаде триезичните книги на Ривар с добавка на български език, но това не се получава. Тогава авторът предлага да подготви специален проект за България. 
Така се появява илюстрованата история на облеклото на френските канадци, които помежду си са се наричали канайени. За френските заселници от Европа е характерно смесването им с коренното население. Те живеят заедно с него, създават семейства и обменят култура, дрехи и обичаи, поясни Михайлова. В книгата няма посочени дати или години, защото авторът смята, че те объркват децата, но облеклото е подредено хронологично. Няма и военни униформи. Илюстрациите са придружени от съвсем кратък поетичен текст, а в края са дадени допълнителни сведения за това, което може да се види в костюма на различните представители на обществото на канайените. 
Колажите си Ривар изработва основно от ръчно правена хартия, но в тях влага още козина и кожа от животни, вълна, както и оригинални пощенски марки, които купува, за да може да ги добавя към илюстрациите на книгите си, обясни Михайлова. В „Канайени“ може да се види например опаковка от сапун с логото от „Експо 67“, избрано в конкурс с участието на деца. 
Търговецът на кожи е представен с парче кожа от северен елен, която е много рядка, както и с „торба за огън“, където се носят пособията за пушене. Тютюнът не е бил същият като този, който ползваме сега, но пушенето е било въпрос на оцеляване и всички са пушели, дори жените и децата, разказа издателката. Друг важен представител на канайените е дървосекачът, чиято карирана риза макинау е с десен, създаден по подобие на шарката на костенурката (макинау или микинак на езика на канадския етнос анисинапек означава костенурка). В книжката може да се види още облеклото на монахините, създадено от действително съществувалата майка Маргьорит Буржоа, на водача на шейна, послушницата, семинариста, както и на водача на лодка по лед – спорт, който не се практикува никъде другаде по света и съществува и днес.
Концепцията на Силвен Ривар при създаването на книгите е да дава малко, но ключова информация, за да събуди любопитството на децата и да ги накара след това сами да потърсят повече по темата, обясни Михайлова. 
Представяния на книгата „Канайени“ се състояха в София, Варна, Кичево, Добрич, Русе и Букурещ. Най-емоционална е била срещата в Градската художествена галерия в Добрич. Авторът се е възхитил от организирания там пленер „Хартията“ и колекцията от него, която може да се види в постоянната експозиция. Той много е харесал и пространството за работа с деца „Работилница за въображение“ и е решил да дари на екипа оригиналните колажи, правени за книгата „Канайени“, разказа още Петя Михайлова.