Група мореплаватели от Великденския остров в южната част на Тихия океан преди векове поемат с двукорпусни платноходни канута на пътешествие през най-големия океан на Земята, успявайки да преодолеят над 7100 километра до Хавайските острови - единствения полинезийски архипелаг в Северното полукълбо, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
Авторите на настоящото изследване определят постижението на древните мореваплаватели като "почти немислимо". Тази океанска одисея отпреди столетия обаче не е мит. Нови генетични изследвания показват, че коренните хавайци са генетично най-близки до жителите на Великденския остров, наричан още Рапа Нуи.
"Използвайки цели геноми, нашите алгоритми могат да открият ДНК последователности, които съвпадат напълно между индивиди от различни острови - наследство от общи предци. Въз основа на тези данни можем да направим родословни дървета на островитяните", казва биоинформатикът от Станфордския университет и съавтор на изследването Александър Йоанидис.
Резултатите показват, че първите хора, заселили вулканичните Хавайски острови, са пристигнали от Великденския остров. Данните сочат, че хората, заселили Великденския остров, са пристигнали там през 13-и век, след като са предприели пътуване от остров Мангарева във Френска Полинезия, намиращ се на повече от 2400 километра разстояние. Част от тях впоследствие са се отправили към Хавайските острови. Това пътуване вероятно е осъществено през същия век, каза Йоанидис.
"Изследвахме общите ДНК сегменти, генетичните вариации и хиляди реконструирани родословни дървета. В 61 процента от тези дървета Хавай и Рапа Нуи се оказаха свързани помежду си. Проверихме това по четири различни начина, защото, честно казано, бяхме смаяни и в началото самите ние не можехме да повярваме", каза специалистът по геномика Кеолу Фокс от Калифорнийския университет в Сан Диего. Това пътешествие трябва да е било "невероятно", допълва Йоанидис.
В канутата си древните мореплаватели са пренасяли растения, които са щели да им бъдат необходими на новозаселения остров - банани, таро и сладки картофи, както и животни, например кокошки. Смята се, че полинезийците са се впускали в подобни пътешествия през хиляди километри океан, за да откриват нови острови, богати на ресурси и земя за заселване, обяснява изследователят. 
Учените са добили представа за тези отдавнашни пътешествия въз основа на генетични данни, разкриващи родствените връзки между съвременните жители на различни полинезийски острови, като са анализирали ДНК на над 1000 полинезийци. Сред тях са били 317 коренни хавайци, 12 жители на Великденския остров, 8 жители на Мангарева, както и обитатели на други острови, сред които Маркизките острови, Самоа и Тонга. 
Генетичните данни са показали, че за коренните хавайци произходът от остров Мангарева е на второ място след този от Великденския остров. Изследователите приписват тези "монументални" морски преходи на популация от "свръхмореплаватели", която наричат Холомоана Нуи - хавайски израз, означаващ "велико океанско пътешествие". Хавайските острови са били последната дестинация, до която са достигнали древните пътешественици.
Според Фокс, който е хаваец по рождение, те са били най-великата общност от мореплаватели в историята на човечеството. "Полинезийците са изследвали и са се заселвали в Тихия океан векове преди европейците да започнат своите прочути откривателски пътешествия", казва той. "Може би е време да преосмислим кого наричаме "откриватели", допълва Фокс.  
Използвайки генетични данни, изследователите по-рано са проследили как полинезийските мореплаватели са достигнали поредица от острови в продължение на векове в едно от най-впечатляващите постижения на заселване в човешката история. Коренните хавайци и жителите на Великденския остров споделят много културни черти, характерни за източните полинезийци, включително сходни австронезийски език и хранителни навици, посочва Йоанидис.
Изследването е от значение за риска от заболявания сред коренните хавайци и други полинезийци, което се дължи на т.нар генетични "ефекти на основателя". Те възникват, когато малка част от дадена популация се отделя и създава нова популация, както са правили полинезийците всеки път, когато са се отправяли към нов остров и са се заселвали на него. Това стесняване на генофонда може да увеличи честотата на някои редки генетични варианти, които понякога са свързани със заболявания, докато други изчезват напълно, обяснява Александър Йоанидис. Полинезийците са повтаряли този модел на заселване на нови земи, което е засилвало този ефект.
Ефектите на основателя са били широко проучвани в определени популации, което е довело до въвеждането на стандартни скринингови програми за определени генетични състояния при тях.