Трябва много ясно да се разграничават нещата - когато една българска мигрантска общност е подкрепяна от местните власти, както е примерът в Унгария и в други държави, и там, където работим изключително на гол и все по-изтъняващ ентусиазъм. Това каза Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор“ (Кипър), по време 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща, Унгария. Живка Милова взе участие в дискусионния панел, озаглавен „Медии и будители на общността“.
„Искам да започна най-напред с това, че съм изключително възхитена от българската общност в Унгария и от това, което видяхме през тези три дни, откакто сме тук. Подобни чувства съм изпитала в Молдова и в Украйна, когато съм била на медийната среща там и съм се срещала с българската общност там. Тези общности, така наречените исторически български общности зад граница, са много различни от нашите общности, в които ние живеем и работим в новата западна емиграция. Няма да се спирам подробно с какво и защо са различни, но искам да отбележа, че онова, което е насадено като родова памет в тези общности и това, което имаме като отношение към България, българското, националната идентичност и самосъзнание в нашите общности, нямат нищо общо. Защото родовата памет на тези общности е формирана поколения наред. Тя е генетична част от тези общности, докато при нас това се формира от модерните начини, по които човек се информира, особено през последните години. Разликите са на лице. Там вече е и мотивацията за миграцията и т.н. Това води и до огромните разлики в нашата дейност“, каза Живка Милова. 
„Все повече в целия този информационен шум от всякакви възможности източници – интернет, инфлуенсъри, изкуствен интелект и т.н., се поставя проблемът пред нашите медии за какво са те всъщност? За какво те съществуват? Ако трябва да влезем в темата за медиите и будителите в нашата среда, то аз бих нарекла нашите медии неовъзрожденски. Не се заблуждавайте, че имам предвид истинския възрожденски патос, какъвто го знаем от часовете по литература и история. Него го имат такива като мен и други хора, които плащат от собствения си джоб, за да съществува нещо, което ние правим. Колкото и по-малко или по-значително да е то. Това обаче има своите граници. То започва да пресъхва. Проблемът с финансирането е от основополагаща важност за нас. Нашата държава говори за държавна политика за българите в чужбина и основно се говори за българските училища в чужбина, а аз съм училищен ръководител и тази тема също ме вълнува, но не е само това. Не е само това, което да поддържа българската общност и българския език“, допълни още тя. 
Живка Милова подчерта, че има случаи, в които представители на българската общност зад граница се отнасят нехайно към българския език. Тя отбеляза също, че освен „ръкопляскания и похвали“ трябва да има и подкрепа за ежедневната дейност на българските медии зад граница, включително и институционална. 
Темата на тазгодишната Световна среща на българските медии е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително от България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.