Европейският съюз (ЕС) не изостава в технологичната надпревара заради регулациите, а поради продължаващата фрагментация в Общността. Натрупаният опит и практика в регулацията на изкуствения интелект (ИИ/AI) е признак за отговорно поведение и стремеж той да се използва като важен геополитически инструмент. Проблемът на ЕС при сегашната надпревара със САЩ и Китай произтича още от политическата реалност, в която се намира, на засилващи се хибридни атаки на своя територия и идващи заплахи от съюзници. На този фон обаче Съюзът започна да изгражда нужната му инфраструктура, белег за постигане на консенсус около дефинирането на технологичен суверенитет и усилията за неговото гарантиране. Това казаха участниците в експертна дискусия на тема „Регулации и суверенитет“ в рамките на провеждащия се днес форум „Technovation 2026“, организиран от сп. „Мениджър“ в столичния хотел „Краун Плаза София“ (Crowne Plaza Sofia). В разговора участваха Мария Симеонов, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика; Цветан Алексиев, главен изпълнителен директор на „Сирма Груп“ (Sirma Group); Георги Христов, главен изпълнителен директор на „Оптимайз“ (OptimAIze) и Цветомир Николов, анализатор в програма „Геоикономика“ в Центъра за изследване на демокрацията. 
Мария Симеонова определи като много важен въпроса как ЕС дефинира своя технологичен суверенитет с оглед на зачестилите хибридни атаки на своя територия и идващи заплахи, включително от съюзници. Общността по думите ѝ започва да дефинира технологичния си суверенитет и това си проличава в стремежа на ЕС да избегне състояние на външна свръхзависимост и управлявайки съществуващите си технологични зависимости да не допусне срив на системата. 
Ключови за устойчивостта на ЕС в сегашния момент на трансформация са способността му да разпознае начина, по който технологиите променят международните отношения, намирайки своето място в конкуренцията между САЩ и Китай, умението на Общността да си сътрудничи със страни от средна величина и не на последно място – да се справи с вътрешнополитическите си размирици. 
Според нея технологичната трансформация е не просто тест за геополитическата роля на ЕС, но и проба за готовността му да плати цената на произтичащите от тази трансформация ефекти, които по думите ѝ няма да бъдат разпределени по равно между всички държави членки. 
Цветан Алексиев беше категоричен, че ИИ е сфера, с която трябва да бъдем много внимателни и наличието на регулации в Европа отличава положително ЕС от САЩ и Китай. Той определи като важна стъпка в правилната посока започналия процес по изграждане на инфраструктура от ЕС, чрез която Съюзът да гарантира контрола върху собствени данни на своя територия.  
Цветомир Николов заяви, че политическата амбиция на САЩ да водят в технологичната надпревара създава редица слабости –  от дерегулацията и неясноти около държавната подкрепа и субсидии към технологичния отрасъл, през картелирането на технологичната индустрия, до концентрирането в нея на огромен финансов риск. Според Николов ЕС изостава технологични не заради регулациите, които той определи като белег за отговорно поведение, а заради вътрешната дълбока фрагментация в Общността. 
Георги Христов обърна внимание върху риска от изпадане в състояние на свръхзависимост от външни големи модели на ИИ, които към момента биват държавно субсидирани в подкрепа на международната им експанзия и следователно разходите за тяхното използване не са реалните. „Това обаче не може да продължава вечно,“ подчерта той и предупреди за рязко поскъпване на услугата при оттеглянето на държавната подкрепа. 
Междусистемната енергийна свързаност, изграждането на Съюза на капиталовите пазари, наличието на значим ресурс за инвестиции в технологичен и научен прогрес на ЕС в следващата Многогодишна финансова рамка, задържането на „мозъците“ в ЕС са сред значимите стъпки според участниците в дискусията, които могат да помогнат на ЕС да навакса с изоставането си в днешната технологична надпревара със САЩ и Китай.