Лекция, посветена на българската моделиерка Пелагия Видинска (1896–1960), ще се състои на 29 октомври от 18:00 ч. в Регионалния исторически музей – София. Събитието е част от честванията на Деня на народните будители и отбелязва 130-годишнината от рождението на Видинска, съобщават от музея.
Лекцията ще представи професионалния път на моделиерката, която през 20-те и 30-те години на ХХ век създава и развива собствена модна къща. Акцент ще бъде поставен върху нейните постижения в модата по времето на Царство България и връзката им със световните модни тенденции от периода.
Специално за събитието ще бъдат показани модели на Пелагия Видинска, които се съхраняват във фонда на Регионалния исторически музей – София.
От музея посочват, че отбелязването на Деня на народните будители е дългогодишна традиция, в рамките на която ежегодно се избира патрон на честванията. През 2026 г. изборът е Пелагия Видинска заради 130-годишнината от рождението ѝ и нейния принос към развитието на българската мода.
По традиция по време на честването се връчват грамоти на всички дарители, предоставили дарения на музея през изминалата година, отбелязват от РИМ-София.
Пелагия Видинска (1896–1960) е сред водещите български модни дизайнерки през междувоенния период. Образована в Солунската гимназия, тя владее френски и немски и пътува до Париж, където се запознава с моделите на модните къщи „Ланвен“ и „Шанел“. Ателието ѝ, установено впоследствие на столичната улица „Леге“ 6, привлича клиентки от висшето общество, сред които царица Йоанна, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, спечелила първия конкурс „Мис България“ през 1929 г. Видинска съчетава европейските модни тенденции с мотиви от българското традиционно изкуство, като използва шевици и народни елементи в своите модели.
През ноември 1928 г. тя организира модно ревю в кино „Роял“ в София, на което представя облекла с имена, вдъхновени от различни български региони и традиции, наред с тоалети в духа на парижката мода. След 9 септември 1944 г. Видинска губи своята модна къща, но продължава професионалната си дейност – създава костюми за Държавния фолклорен ансамбъл и работи като главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. Тя остава в историята на българската мода с опита си да съчетае международните тенденции с националната културна традиция.
/ВСР