Три линии на духовно водачество открои в своето изказване днес Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний по време на първия дискусионен панел на тема „Медии и духовни водачи“, който е част от програмата на втория ден на 21-вата Световна среща на българските медии, организирана на 19 и 20 октомври в Будапеща и Естергом, Унгария.
Когато говорим за духовни водачи, трябва да се върнем назад във времето за първопричината на воденето на паството Христово - то ни е завещано още от нашия Спасител Господа Иисус Христос, който е вечният пастир. Чрез апостолската приемственост в светата църква благодатта се преподава от светите апостоли на всички техни ученици, а и чрез тях до момента - на свещенослужителите в Христовата църква. Тази непрекъсната линия на апостолската благодат вменява на самите свещенослужители няколко важни духовни лидерски функции. Едната е свещенослужителската, тя е тази благодат, която свещениците получават, за да извършват онези тайнства в църквата, чрез които благодатните дарове на Светия Дух достигат до всички вас, които се числите към лоното на Христовата църква, посочи митрополит Антоний.
Той добави, че другата линия на духовното водачество е учителството.
По думите му всеки един свещенослужител е учител във вярата. Като учител във вярата на него се пада да бъде онзи духовен пример, чрез който да свидетелства за Христовата истина пред повереното му паство, каза митрополитът.
Според него третата духовна задача за всеки един духовен водач е нравствено-учителска. 
Митрополит Антоний посочи, че тази задача отново е част от учителската дейност на свещенослужителите, но тя е концентрирана върху изостряне на вниманието и концентрация върху непреходните нравствени ценности, които са залегнали в Божествения нравствен закон - "а именно десетте Божии заповеди, които Господ в Стария завет дава на Моисей и които са залегнали като основно правило във всички признати монотеистични световни религии. Говорим не само за християнството, говорим за юдаизма, говорим за исляма".
Западно- и Средноевропейският митрополит засегна в изказването си и темата за духовните водачи и медии в света на комуникациите и възможностите, които социалните мрежи предоставят днес.
По думите му това е голямо предизвикателство и поставя много въпроси пред самите нас в духовността.
Той добави, че днес проповедта може да достигне до много повече хора, отколкото се намират вътре в храма, чрез социалните мрежи, чрез стрийминга, чрез видеозаписа, който може да бъде излъчен после. Според него това прави отговорността още по-голяма за всички духовници, защото се разширява обсегът на проповедта.
Тази отговорност естествено ни кара да търсим по-добра подготовка, по-широк спектър на проповедта, която ние правим, защото слушателите са различни - от малки до големи. Естествено няма как да раздадем еднакво на всички тази духовна храна... Но това ни кара да бъдем наистина още по-отговорни и готови да застанем с лице срещу критиката, която е в социалните мрежи, каза митрополит Антоний.
Той посочи също, че духовното лидерство, освен необходимите знания по темата, която е естествено свързана с Христовата вяра, изисква от духовния лидер да притежава в себе си и други качества, които са присъщи на обикновените лидери на света.
В изказването си Западно - и Средноевропейският митрополит открои и задачата на Западно- и Средноевропейската епархия със седалище в град Берлин, свързана с архипастирската грижа за повереното ѝ паство. Той посочи, че в този контекст медиите са техен съработник, особено в задграничните епархии, където духовниците използват социалните мрежи, за да достигнат до повече слушатели.
Митрополитът добави, че наши сънародници в чужбина се сблъскват с изпитания от различен характер, при които с помощта на Църквата в повечето случаи се намират решения.
В тази връзка той посочи, че духовното лидерство изисква себеотдаденост, изисква от самите духовни водачи подготовка, както и адаптация на проповедта към времето, но без да се променя догмата, канона. По думите му това трябва да става по начин, по който духовният водач да задържи вниманието на слушателите, особено  на младите хора.
По време на изказването си митрополитът говори и за свети Йоан Рилски - "за онзи пример, духовна светлина, кандило на вярата за всеки един православен българин, защото, четейки житието му, виждаме, че той е искал да избяга от света, но светът не искал да избяга от него. И макар и далече в Рилската пустиня, тогава недостъпна поради различията в климата и ландшафта, мнозина го намирали, преодолявали тези изпитания и черпели от неговия опит, наставничество и ръководство в житейския път".
Всеки един духовник е духовен лидер, защото той ръководи живота на повереното му паство. Ръководейки живота на повереното му паство, той е този, който трябва да отрази в житейския път на всеки един християнин онзи непреходен модел за следването на Христос. Защото Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът", каза в заключение митрополитът.
В края на своето слово той благодари на организаторите на 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща за предоставената възможност да говори в този панел, както и отправи благослов към всички присъстващи. 
Модератор на първия панел е Георги Милков, водещ на предаването „Религията днес“ по Българската национална телевизия (БНТ). В дискусията освен Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний участват също Евгени Веселинов, главен редактор на сайта BulgariCA в САЩ, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и литературен критик, и Светла Чалъкова, главен редактор на българската емисия на Радио „Ватикана“.
Вторият панел днес е на тема „Медии и лидери на мнение“, с модератор Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио (БНР), а третият панел - „Медии и будители на общността“, ще бъде модериран от Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“, излизащо в Унгария.
Трите дискусионни панела днес преминават в сграда на Българското републиканско самоуправление в Будапеща.
Както БТА писа, темата на тазгодишното издание е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София,   „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Национален дарителски фонд „13 века България“.