Нови, както и многогодишни научни проекти, ще бъдат осъществени през 35-ата българска антарктическа експедиция, казаха учени на тренировъчен лагер за представянето на участниците и научните проекти в гр. Ахелой.
Докторантът Владислав Тодоров, спечелил конкурс за млади учени, представи пилотно изследване на радона в района на българската антарктическа база, като проектът е част от изследването на радиацията в Арктическия басейн.
„Световната здравна организация казва, че радиацията е риск номер едно за развитие на рак на белия дроб за непушачите, и риск номер две за пушачите. Но работата е там, че се нуждаем от експериментални данни за радонови нагреватели, за да можем да оценим дозата върху хората, живеещи на острова. Мисля, че следващото нещо е, че радонът може да се използва като трасиращ газ за атмосферните маси, защото концентрацията на радиация над морските райони е ниска", обясни Тодоров.
Целта на проекта е измерване на концентрациите на радон на открито и закрито - да се ​​измери радонът в почвения газ, както и ускорението на радона от терена.
„Също така ще събираме проби от терена, за да можем да анализираме ядрените контакти на скалите, а също и да измерим радон от събраните скали, но в лабораторни условия. И ще използваме непрекъснати радонови монитори", обясни Тодоров.Част от 35-ата българска антарктическа експедиция ще бъде и продължаващият проект за изследване на морфологичната адаптация на човешката кожа към условията на Антарктика. Тази година представител на екипа учени, участващи в проекта, е доц. д-р Иван Богданов.
Той обясни, че със специални медицински устройства се измерва влажността и хидратацията на кожата на лицето, а тази година се реализира още един проект, насочен към измерване на хидратацията на кожата на двете ръце.
„Досега установихме, че в Антарктида разнообразието на микробиома се увеличава, което е положително явление. Колкото по-разнообразен е микробиомът върху кожата, толкова по-здрава е тя. Това се потвърждава и от примера на племето хадза в Танзания, Африка. Вероятно това са последните ловци събирачи на планетата. Те нямат абсолютно никакъв досег с цивилизацията. Те не консумират преработени храни, не използват антибактериални продукти, нито се къпят често, притежават изключително разнообразен микробиом и не познават кожните заболявания. Нямат акне, автоимунни болести, екземи – нищо подобно", подчерта доц. Богданов.
Той отбеляза, че българската антарктическа експедиция е „лицето“ на кампанията срещу меланома - рака на кожата, тъй като на Антарктида UV радиацията е сред най-силните на планетата и затова според него изследването на влиянията върху човешката кожа там е изключително важно.
За втора поредна година участниците в 35-ата българска антарктическа експедиция ще бъдат част от проект, посветен на физическата активност и физиологичния стрес. Проф. д-р Албена Александрова представи елементи от проекта, като подчерта, че е изключително важно участниците да преминат през всички етапи на изследванията.
„Стресът е неизменна част от живота ни - изправяме се пред най-различни предизвикателства, които пораждат стрес. Този стрес се проявява на различни нива: биохимично, физиологично и психологическо. Всъщност, когато стресът въздейства върху организма ни, се активират различни защитни механизми, целящи преодоляването му", обясни тя.
Изследванията, провеждани в рамките на проекта, включват общи измервания и анализ на телесния състав – съотношението на мускулна и мастна тъкан, количеството и процента на мазнините, както и костната маса на всеки участник в проучването. Тези изследвания се провеждат преди и след експедицията, както и по време на самата експедиция. 
Доц. д-р Емил Гачев представи проект за изследване на заледяването на о. Ливингстън, където се намира и българската антарктическа база. Изследването ще бъде фокусирано върху периодите на плейстоцена и холоцена и ще анализира космогенни радионуклиди.
„Целта е да се разбере как антарктическите ледници са реагирали на промените в климата в миналото", обясни доц. Гачев и допълни, че това е важно и за прогнозирането на поведението на ледниците в бъдеще. 
Това също е продължаващ проект, чието начало е поставено по време на 33-тата антарктическа експедиция.
Доц. д-р Елисавета Пенева също представи продължаващ проект, започнал през последната експедиция и фокусиран върху изследване на субмезомащабната структура на водните течения в пролива Брансфилд.
Тя припомни, че през 34-тата експедиция проектът е стартиран съвместно с германски учени. До този момент изследванията са включвали използването на морски радар и повърхностни дрифтери, като работата на учените от проекта ще бъде предимно на борда на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421).
Проект за изследване на разпространени около о. Ливингстън видове риби чрез акустична телеметрия бе представен от доц. д-р Тихомир Стефанов. Той ще изследва при предстоящата експедиция придвижванията и използването на трофичните ниши на ключови видове риби в Антарктика.
„С електронен маркер и приемник ще осъществим проследяване на отделни риби във времето и пространството. Ще бъдат изследвани и биологични параметри", каза доц. Стефанов и допълни, че изследването ще бъде ценно заради събирането на данни за по-нататъшно изследване на пространствената екология, миграционните модели и репродуктивните стратегии на съответните видове.