Трябва да се следва балансиран подход и да се търси средна величина за минимална работна заплата между най-ниското възможно и най-високото възможно, защото инфлацията не е само за работниците и служителите, но и за предприятията и за техните възможности. Това коментира председателят на УС на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, след срещата на представители на работодателските организации с министъра на финансите Гълъб Донев в Министерството на финансите във връзка с бюджетната процедура за 2027 г.
Правителството предлага 660 евро минимална работна заплата от 1 януари 2027 година, като проектът на постановление на Министерския съвет е публикуван в Портала за обществени консултации, припомня БТА.
Министерството на финансите изпрати на Европейската комисия и Еврогрупата проекта на бюджетен план на България за 2027 г., като документът включва мерки за увеличаване на приходите и ограничаване на разходите с цел прекратяване до 2029 г. на процедурата при прекомерен дефицит, съобщиха вчера от финансовото ведомство.
Митрев отбеляза, че предложеният размер на минимална заплата е близко до това, което работодателите са предвиждали.
Нашата прогноза беше за малко по-ниско число, прогнозата за инфлацията през следващата година е за сериозно забавяне, така че мисля, че правителството трябва да приеме посоченото число, абстрахирайки се от влиянието, което политици, синдикати се опитват да наложат, каза Митрев. Трябва да бъдем разумни, защото ситуацията в икономически план, във фискален план не е цветуща, добави той.
Митрев отбеляза още, че това, което се наблюдава като статистически данни и данни от националната статистика и от Евростат, показва, че е налице сериозно забавяне в промишлеността, в износа, както и геополитически предизвикателства. Повишените цени на електрическата енергия, които в момента са изключително високи, на петролните продукти и на природния газ предвещават много високи разходи за предприятията.
Когато към това се добавят и допълнителни разходи за възнаграждения, които в последните няколко години се повишават с двуцифрени проценти, се доказва известният икономически закон, според който когато растат доходите, цените растат, но за съжаление по-бързо от доходите, посочи Митрев.
На срещата днес са били представени параметрите на бюджетния план за 2027 г. и са били направени разяснения по тях, каза Митрев. Той приветства подхода на правителството, което е потърсило на ранен етап предложенията на работодателите и мнението им за търсенето на баланс между приходи и разходи. 
На въпрос какво не допада на работодателските организации в бюджетния план Митрев посочи предложението за повишаването на максималния осигурителен доход с още 100 евро от 1 януари 2027 г., не толкова заради самото число, а заради това, че максималният осигурителен доход беше повишен от 2130 евро на 2300 евро само преди два месеца. По думите му, това не дава възможност на предприятията да прогнозират, да имат предвидимост и това ги притеснява. Това е обезпокоително, макар че от друга страна е разбираемо търсенето на повече приходи от страна на финансовия министър, коментира Митрев.
Попитан за мнение относно планираните приходи в проектобюджета, Митрев каза, че не е убеден, че те са подценени.
Виждате какво се случва наблизо, какво се случва с цените, възможно е, за съжаление, всички тези неща да се отразят и на пазара на труда, оттам и на потреблението, което ще бъде обезпокоително и крайно нежелано. Да се надяваме, че няма да се случат, но по-добре е финансовият министър да бъде по-консервативен, когато прогнозира приходи, отколкото разходи, смята Митрев.
По-рано днес министърът на финансите се срещна и с представителите на синдикатите във връзка с бюджетната процедура.