Не са налице условия за намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) на облигационния пазар въпреки рязкото покачване на доходността на френските държавни облигации, заяви днес в интервю за Франс прес управителят на „Банк дьо Франс“ (Banque de France) Еманюел Мулен.
„Когато хаотични и неоправдани пазарни движения попречат на действието на паричната политика, ЕЦБ разполага с инструменти, които позволяват, наред с другото, изкупуване на държавни облигации на вторичния пазар“, посочи гуверньорът.
„Използването на тези инструменти е обосновано само при много строги условия, а днес тези условия не са налице. Не наблюдаваме финансова фрагментация в еврозоната“, подчерта Мулен в интервюто, взето в кулоарите на Годишните срещи на МВФ и Световната банка.
На пазара на държавен дълг Франция е изправена пред недоверие от страна на инвеститорите, като са налице съмнения относно икономическата и политическата стабилност на страната. Доходността по 10-годишните френски държавни облигации се доближава до 5 на сто  - равнище, което не е достигано от 2002 г.
Мулен обаче омаловажи риска за финансовата стабилност. „Финансовият сектор и по-специално банките и застрахователните дружества, е стабилен и може да понесе покачването на доходността по облигациите благодарение на високата си капитализация и значителните си резерви“, заяви той.
Управителят на „Банк дьо Франс“ обаче предупреди, че „опасенията са свързани много повече с публичните финанси, тъй като по-високите лихви увеличават разходите за обслужване на държавния дълг и затрудняват бюджетната консолидация“.
Така Франция трябва да намали бюджетния си дефицит, докато нарастващите лихвени плащания по дълга допълнително ограничават възможностите за маневриране.
Това е сложна задача за проектобюджета на Франция за 2027 г., който се обсъжда в Националното събрание от тази седмица и има за цел дефицитът да бъде сведен до 5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през идната година.
Приемането на бюджета обаче изглежда крайно несигурно поради липсата на парламентарно мнозинство и предстоящите президентски избори.
В този контекст сегашното напрежение около доходността по френските държавни облигации се обяснява до голяма степен с огромния размер на държавния дълг, бюджетните затруднения на страната и политическата несигурност, посочва АФП.
„Този проблем трябва да бъде решен чрез бюджетна консолидация и намаляване на дефицита, това може да стане чрез различни съчетания от повишаване на данъците и съкращаване на разходите  - решение, което трябва да вземат депутатите“, смята Мулен.
„Но не е работа нито на „Банк дьо Франс“, нито на ЕЦБ да дават указания на депутатите какво трябва да правят“, подчерта той.
Френската крайнодясна партия „Национален сбор“ поиска вчера оставката на управителя на „Банк дьо Франс“ Еманюел Мулен, обвинявайки го, че е „прекрачил червената линия“, като е припомнил, че бюджетът може да бъде приет и без гласуване в парламента.
„Във френската конституция има редица разпоредби, които позволяват бюджетът да бъде гласуван или приет дори без парламентарно мнозинство“, заяви Мулен, очевидно намеквайки за член 49.3 от Конституцията или за използването на наредби.
Изявлението предизвика остра реакция и от страна на Жан-Люк Меланшон от партия „Непокорна Франция“ .
„Това, което исках да кажа, е, че  покачването на доходността по френския държавен дълг се дължи главно на несигурността около гласуването на бюджета“, заяви  Еманюел Мулен пред АФП.
„Следователно, за да намалим разликата между доходността по нашите облигации и тази по облигациите на партньорите ни и да ограничим нарастването на лихвените плащания по дълга, трябва да имаме бюджет, който предвижда намаляване на дефицита, както предлага правителството, така че той да не надхвърля 5 на сто“, обясни той.
Мулен категорично подчерта, че това не означава, че Банк дьо Франс“ се намесва в предизборната кампания за президентските избори през 2027 г. Той е бил генерален секретар на президентската администрация на Франция от 2025 до 2026 г.
„Това е политически неутрална институция, която принадлежи на всички французи и просто посочва някои икономически реалности: въздействието, което повишаването на лихвите може да окаже върху възможностите за бюджетна маневреност и устойчивостта на публичните финанси“, аргументира се той.