Детските играчки в момента са подложени на по-строги регулации от системите с изкуствен интелект, а проверките за безопасност на ИИ трябва да станат задължителни. Това заяви съоснователят на „Антропик“ (Anthropic) Джак Кларк по време на дискусията „Изкуственият интелект и световната икономика: от риск към възможност“ (AI and the Global Economy: From Risk to Opportunity) в рамките на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) в Банкок.
В дискусията участваха управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, съоснователят и ръководител на политиките на „Антропик“ Джак Кларк, съоснователката и главен изпълнителен директор на „Адо“ (Addo) Айеша Хана, управителят на „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada) Тиф Маклем и главният изпълнителен директор на „Ди Ейч Ел Груп“ (DHL Group) Тобиас Майер. Модератор беше Ричард Куест от Си Ен Ен (CNN).
Кларк направи сравнението с детските играчки в дебат за рисковете от ИИ и необходимостта от регулиране на технологията. Той разказа, че има две малки деца и че играчките, които купува за тях, имат предупредителни етикети и подлежат на общи стандарти за изпитване. При оценката на безопасността се вземат предвид и предвидими начини на неправилна употреба – например дали играчката може да отрови дете, ако то я сложи в устата си.
„Забележителното за мен е, че играчките, които купувам за децата си, са по-строго регулирани от буквалния свръхинтелект, върху който работя в ежедневната си работа“, каза Кларк.
Той посочи, че „Антропик“ изпитва системите си, публикува подробности за тях и споделя информация, но смята, че тези действия не трябва да остават доброволни. Кларк изрази подкрепа за въвеждането на разумни общи стандарти от правителствата, които да повишат доверието в технологията и да подпомогнат икономиката.
Според него различните държави могат да постигнат съвместимост между регулаторните си подходи, като се въведе принципът системата да бъде изпитана на едно място, а резултатите да бъдат признавани и в други юрисдикции. Сред общите цели той посочи предотвратяването на използването на ИИ за създаване на биологични оръжия и за кибератаки, както и наличието на подходящи предпазни механизми.
Георгиева заяви, че бързото развитие на технологията изисква предпазни мерки, но правителствата не разполагат с достатъчно знания, за да регулират самостоятелно всяка промяна. Според нея компаниите трябва да участват в разработването на правилата, но отговорността не може да бъде оставена само на създателите на ИИ.
По думите й, водеща роля трябва да имат държавите, които разработват технологията, заедно с бизнеса. Георгиева посочи, че САЩ и Китай са големи производители на ИИ, а Индия също има важно място, особено при по-малките модели.
Управляващият директор на МВФ отбеляза, че организацията има 191 членове и че международната среда става все по-раздробена, но страните все пак могат да намират общи решения, когато имат взаимен интерес. Китай следва собствен подход, Европейският съюз е най-напреднал в регулирането, а САЩ са избрали да се доверят на компаниите, каза тя. Според Георгиева е важно различните подходи да бъдат съвместими, за да не се окажат нарушителите с предимство пред тези, които спазват правилата.
Маклем също предупреди, че не може да се очаква САЩ, Китай и Европа бързо да договорят единна регулаторна рамка, която да следва темпото на технологичните промени. Той призова за партньорство между публичния и частния сектор и за по-активна роля на правителствата. Според него и държавите, които не са водещи производители на ИИ, трябва да имат достъп до технологиите, за да разбират рисковете и да изпитват собствените си системи.
Майер предупреди, че прекомерното регулиране няма да помогне, но подчерта необходимостта от общи принципи. Той постави въпроса дали трябва да се допуска автономно причиняване на смърт и какъв вид вреди са приемливи. Според него не е възможно да се предотврати всяко действие на недобросъвестни участници, но това не означава, че не трябва да има ясни правила за тези, които са готови да ги спазват.
Главният изпълнителен директор на „Ди Ейч Ел Груп“ посочи още, че ползите от ИИ не трябва да се концентрират в малък брой технологични компании, а да се разпределят и сред останалия бизнес, включително малките и средните предприятия. За това са необходими подходяща архитектура на системите и модулност, които намаляват зависимостта от отделни доставчици. Майер предложи да се работи за общ стандарт за ИИ, подобен на стандартите на Международната организация по стандартизация (ISO).
По думите му, въвеждането на технологии с ИИ изисква и обществен дебат за баланса между безопасността и личната неприкосновеност. Той даде пример със системи от камери в превозни средства, подпомагани от ИИ, които според него намаляват тежките катастрофи и смъртните случаи с около 50 процента. В развиващите се държави такива системи се използват по-широко, докато в Европа внедряването им е по-трудно, тъй като защитата на личния живот се поставя над предотвратяването на смъртни случаи на пътя, посочи Майер.
Хана акцентира върху киберсигурността. Според нея големите компании трябва да инвестират в инструменти за защита от мащабни киберинциденти, тъй като липсата на защита може да направи управителните съвети по-предпазливи и да забави внедряването на ИИ в предприятията и държавните институции. Това би удължило и срока за възвръщане на инвестициите в центрове за данни, които тя определи като близки до 1 трилион долара.
Хана открои и подхода на Сингапур към промените на пазара на труда. По думите й, държавата не може да гарантира запазването на всяко работно място, но трябва да подкрепя всеки работник чрез обучение, субсидии и помощ за бизнеса, така че компаниите да могат да наемат хора с нови умения.
Относно отражението на ИИ върху заетостта Георгиева цитира изследване на МВФ, според което 10 процента от работните места са в категории, изискващи умения за дейности, които преди не са съществували или не са съществували в сегашния си вид. Тези позиции се заплащат по-добре, но работните места с повтарящи се задачи са изложени на риск от изчезване.
По думите ѝ, инвестиционният бум, свързан с ИИ, и повишаването на стойността на активите карат хората да се чувстват по-богати и да харчат повече за услуги. Това увеличава търсенето на работници в сектора на услугите, но тези работни места често се заплащат по-слабо. Така млади хора, които иначе биха започнали професионална кариера на позиции с повтарящи се задачи, може да се окажат на по-нископлатени работни места, например в заведения, отбеляза Георгиева.
Маклем посочи, че предишните големи технологични промени са създали повече работни места, отколкото са унищожили, но предупреди, че този път може да е различно, ако ИИ започне да изпълнява и новите дейности. Засега данните показват промени в отделни професии, но не и общо унищожаване на работни места, каза той.
След обсъждането на рисковете и регулациите Кларк постави акцент върху необходимостта компаниите да са готови да преизграждат части от бизнеса си с помощта на ИИ. По думите му, големите организации трябва да са готови да се отказват от стари начини на работа и да ги заменят с нови, вместо само да добавят отделни инструменти към съществуващите процеси.
Той даде пример с „Антропик“, която неотдавна пренаписва от нулата голям софтуерен продукт, използван от години, с помощта на собствената си технология. Резултатът е продукт, който работи значително по-бързо и по-ефективно, каза Кларк. Според него успехът на големите компании зависи от способността им да се преоткриват, докато технологията около тях се променя.
Майер каза, че „Ди Ейч Ел Груп“ обработва около 100 милиона пратки дневно. Компанията се съсредоточава върху процеси с голям обем информация, митническото оформяне и взаимодействието с клиентите, където ИИ може да бъде приложен ефективно. Той подчерта, че инвестициите в технологии трябва да се правят там, където има реална полза за бизнеса, а не просто защото дадено решение е ново.
Майер посочи и значението на т.нар. агентен ИИ, който позволява на системите да работят с бази данни и специализирана информация, за да изпълняват конкретни задачи. Според него този подход позволява по-добро интегриране на технологията в бизнес процесите и намалява зависимостта от отделни доставчици. Той предупреди обаче, че компаниите, които работят във физическия свят, трябва да запазят връзката си с реалните процеси и да не разчитат прекомерно на изкуствено генерирана информация.
В началото на дискусията модераторът Ричард Куест попита Кларк кога „Антропик“ ще излезе на борсата чрез първично публично предлагане (IPO). Кларк отговори, че е много добър в избягването на този въпрос, без да посочи срок или конкретни планове.
В края на дискусията участниците разказаха как използват ИИ в личния си живот. Кларк обясни, че всяка седмица чете научни публикации, пише собствено резюме и след това качва текста и резюмето в ИИ система, за да провери дали е разбрал правилно изследването. По този начин използва технологията като персонален учител. Той също така изготвя с помощта на ИИ аналитични доклади за веригите за доставки в науката и роботиката, които иначе биха отнели на няколко души шест месеца работа. Кларк каза, че може да подготви такъв доклад за конкретна държава за една сутрин. Той използва ИИ и за съвети за храненето на малкото си дете.
Хана използва ИИ за управление на времето си. Тя обясни, че системата следи календара ѝ и на всеки 20 минути ѝ напомня да стане, да се раздвижи и да се върне към работата си, за да не се разсейва в интернет.
Маклем използва ИИ, за да получава идеи какво да сготви за вечеря. Той се пошегува, че досега не е изгорил твърде много ястия.
Георгиева разказа, че използва ИИ като личен асистент, който проверява електронната ѝ поща и ѝ напомня за задачите, но използва технологията и за проследяване на калорийния си прием.
Майер заяви, че използва ИИ сравнително малко в личния си живот. Според него е важно човек да запазва усета си към числата, да проверява информацията от различни източници и да не се превръща в прекалено зависим от технологията. Модераторът Куест разказа, че е снимал съдържанието на хладилника си и е помолил ИИ да предложи какво може да сготви за вечеря.