Има писатели, които живеят два живота - един в светлина и друг в забвение. Фани Попова-Мутафова живе и в двата свята. Тя е най-четената българска писателка на своето поколение, авторка на романа, който Симеон Радев препрочита всяко лято, а след това дълги десетилетия е „мъртва“ - не просто за литературата, а буквално, поне така твърдят пред чуждестранните издатели от Централния комитет на БКП: „Кажете им, че е умряла“.
Поетът Кирил Христов я възнася по-високо, отколкото която и да е жена преди нея в българската литература: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература“.
Генералската дъщеря от Севлиево
Родена е на днешния 16 октомври 1902 г. в Севлиево под името Стефанка Добрева Попова и е последната, шеста рожба на генерал Добри Попов. Баща й е герой от войните за национално обединение, преподавател във Военното училище и автор на военни книги. Племенница е на генерал Стефан Нерезов. Патриотичният огън на бащата, казват биографите, е „закодиран в нейния ген“.
До 12-годишна възраст Фани живее в Торино, Италия, където баща й следва в Генералщабната академия. Учи в италианско начално училище, взима уроци по пиано, а  италианският остава завинаги езикът на сърцето й. По-късно завършва Първа девическа гимназия в София и през 1922 г., на 20 години, се омъжва за Чавдар Мутафов - бъдещия знаменит архитект, писател и критик. Приета е да учи философия в Софийския университет, но заминава съпругът й за Мюнхен и тя го последва. Той следва архитектура, тя - пиано в Мюнхенската консерватория и история на изкуството. Там, сред българската колония, „дишат общ въздух“ с поета Николай Лилиев.
Един очарователен детайл говори много за тези години. Фани вече пише, но пази това в тайна от собствения си мъж. Тя разказва: „Когато заминах с мъжа си да следваме в Германия, той не знаеше, че аз пиша и оставям вкъщи едно сандъче с ръкописи и няколко печатани из случайни списания под разни псевдоними малки разкази“. Тези ранни публикации така и не са открити и продължават да предизвикват литературните историци да намерят отговор на въпроса как точно е дебютирала в полето на словото една от най-големите исторически белетристки на България.
Асеновците и жените
Първата й установена публикация е разказът „Малка приказка“ във „Вестник за жената“ (1924). Скоро след това дебютират сборниците й „Жени“ и „Жената на приятеля ми“, посветени на душевността на съвременната жена. През 1925-1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“, а през 1932 г. е избрана за член на ПЕН клуба.
Но върхът е четирилогията „Асеновци“. „Солунският чудотворец“ (1929/30) тя посвещава на проф. Васил Златарски, чиято насърчителна отзивчивост я води „по трудния път към историческата истина“; следват „Дъщерята на Калояна“ (1936), „Йоан Асен II“ (1938/39) и „Последният Асеновец / Боянският майстор“ (1939). Историкът Симеон Радев я нарича „най-добрата представителка на литературния жанр „романизована биография“ у нас“, а жена му разказва на самата Фани, че всяко лято, заминавайки на почивка, взимат само две книги - „Тримата мускетари“ и „Дъщерята на Калояна“.
До 1944 г. Фани Попова-Мутафова издава 33-35 книги и е безспорно най-популярният български автор за времето си. Превежда от италиански Деледа, Пирандело, Голдони; книгите й са превеждани на над 10 езика. През 1944 г. романът й „Последният Асеновец“ излиза в Холандия и Белгия със заглавието „Майсторът от Бояна, балканска трагедия от XIII век“.
Присъдата
По време на войната Фани се увлича по царското семейство: пише възхваляваща публицистика, съставя генеалогия на династията на Кобургите, издава книга за принцеса Мария-Луиза, майката на цар Борис III. Това, заедно с членството й в основаното през 1938 г. историко-научно дружество „Ордата“, ще се окаже фатално. На 4 април 1945 г. тъй нареченият народен съд я осъжда на 7 години затвор в груповия процес срещу 29-те „писатели-фашисти“, сред които и съпругът й.
Зад решетките прекарва 11 месеца - болна от астма, тя е „великодушно“ освободена, отчасти след застъпничеството на баща й. Но отвън се сблъсква с цялата безмилостност на новата власт към дамгосаните с етикета „бивши хора“. Книгите й влизат в забранителни списъци, я тя самата няма право да публикува. Приятели разказват, че я виждали да пали печката у дома си със страници от собствените си книги. А тя свидетелства с горчив сарказъм: „Никому не е нужен - натъпкала съм с него целия таван, имам още десетки бройки, стотици съм изгорила...“. Тези думи се отнасят за втората част от четирилогията й - „Йоан Асен II“.
Чавдар Мутафов е изпратен в лагер, а скоро след освобождаването му умира и Фани остава съвсем сама. Старите приятели я подминават от страх. Тя почти не излиза от вкъщи - знае, че Държавна сигурност я следи. Има и гротескна подробност: след поредица целенасочено пуснати слухове срещу нея, според един от които многократно се е разхождала под ръка със самия Хитлер, когато от чужбина търсят връзка с нея, за да я превеждат, от ЦК им отговарят: тя е мъртва.
„Известни отражения на идеалистическия мироглед“
В началото на 60-те години режимът се ориентира към „патриотична“ идеология и Фани е частично реабилитирана, но това има своята цена. През 1962 г. излиза „поправеното“ издание на „Дъщерята на Калояна“, а в новия предговор авторката сама пише: „открих в [произведенията си] известни отражения на идеалистическия мироглед, от които се постарах да се освободя“. Дългогодишните спорове с назначените й редактори - Максим Наимович, а после Наташа Манолова - препятстват издаването на „Йоан Асен II“ приживе, а „Солунският чудотворец“ излиза с техните поправки едва през 1969 г.
През 1972 г., за 70-годишнината си, получава орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и издава последната си книга: биографията „Д-р Петър Берон“.
Едно твърдение от посмъртно публикуваните дневници на Йордан Вълчев гласи, че именно Фани е написала романа „Време разделно“, но тъй като не й е позволено да публикува, го е дал на Антон Дончев. Дали наистина е така, никой никога няма да научи.
Последното желание
През юни 1977 г. Фани заболява тежко от туберкулоза и в Медицинска академия я местят от стая в стая. Последното й желание е църковно погребение. Умира на 9 юли и на другия ден се явяват някакви „роднини“, които не искат и да чуят за църковен ритуал. Опелото е гражданско, а от Съюза на писателите не присъства нито един човек. Старият й приятел епископ Партений отслужва панихида без тялото на другия ден.
А иронията на историята не свършва дотук. Девет години по-късно, през 1986 г., издателство „Български писател“ отпечатва „Йоан Асен II“ в тираж от 102 224 екземпляра - роман, който живата Фани не е позволено да види отпечатан, но пък редакторите от писателската организация, същата, която не изпраща дори портиера на погребението й, вземат много добри хонорари.
„Големите таланти са жители на бъдещето“
През 2007-2009 г., по повод 105-годишнината от рождението й, четирилогията „Асеновци“ излиза за първи път след войната в автентичния си текст - без наложените насила поправки, под редакцията на Петър Величков. И в предговора му към „Йоан Асен II“ прозвучават думите, които са най-точният епитаф на тази история: „Изведнъж онова, което бе отказвано на живата Фани Мутафова, се оказа възможно след смъртта й. Защото големите таланти са жители на бъдещето“.
Тя е оставя и несбъднати мечти: романът „Реката“, започващ от древните траки; психологическият „Седемте цвята на любовта“; незавършен роман за българската княгиня и византийска императрица Елена Драгаш. Но оставя и онова, което никой режим не успява да изгори в печката: живите, дишащи образи на Асеновци, на Крали Марко, на Ботев и Левски; на жените Райна Княгиня, Сирма войвода, Неделя Петкова в една литература, в която женският глас за първи път заговори с гласа на историята.
„Мъжът в българската литература превъзхожда жената само по количество, но щом имаме и една Фани Мутафова, в качествено отношение литературната продукция на жената е равна на тая на мъжа“, пише още Кирил Христов. Той беше прав - и в двете си присъди: за върха, и за бъдещето.
По материали от интернет