Пловдивският апелативен съд остави в ареста проф. Мариела Генева-Попова, обвинена за източване на НЗОК
България
| От: Таня Благова / БТА
| 15 октомври 2026, 16:56
Спрямо обвиняемата проф. Мариела Генева-Попова и Адриан Белов, който не обжалва мярката си за неотклонение "парична гаранция", са повдигнати обвинения за това, че в периода от 2021 г. до 1 октомври 2026 г., в болница в Пловдив, са участвали в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления за неправомерно получаване на средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), вследствие на извършени фиктивни хоспитализации, от които е настъпила щета за бюджета на НЗОК в размер на три милиона евро. Повдигнати са обвинения за престъпления за участие в организирана престъпна група, използване на неистински документи, получаване на неследващи парични средства от държавния бюджет. Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за тежки умишлени престъпления, за които Наказателният кодекс предвижда наказание "лишаване от свобода", "конфискация на част или на цялото имущество", както и "лишаване от право да се упражняват определена професия или дейност".
Днешното съдебно заседание беше прекъснато поради внезапно прилошаване на обвиняемата, което наложи оказване на спешна медицинска помощ в линейка. След извършване на необходимите медицински изследвания, които не са отчели отклонения в здравния статус на обвиняемата, заседанието продължи. Тя заяви пред съдебния състав, че е в добро здравословно състояние и изрично настоя съдопроизводствените действия да продължат.
Апелативният съд прие, че обоснованото предположение за извършване на вменените на обвиняемата престъпления и сподели мотивите на Окръжния съд, че липсва опасност обвиняемата да се укрие, но е налична опасността от извършване на престъпление. Съдът посочи, че от материалите по делото е видно, че разследваната престъпна схема се отличава със забележителен интензитет, продължителност във времето (развивала се години) и прецизна вътрешна организация с разпределение на ролите между лекари, административен персонал и външни посредници. Обвинителната теза е за системно и неправомерно източване на публични средства от бюджета на НЗОК в особено големи размери (над три млн. евро щета за бюджета на здравното осигуряване и над 103 хил. евро, преведени към контролирания от обвиняемата частен медицински център) чрез фиктивно хоспитализиране на повече от пет хиляди граждани и съставяне на огромен брой документи с невярно съдържание. Съдът намери за особено укорим фактът, че за постигане на целта са прилагани манипулативни практики като подмяна на биологичен материал (кръвни проби) и фиктивно пренасяне на тежки диагнози върху клинично здрави хора.
В тази йерархична структура обвиняемата Попова е заемала ключова, ръководна и организираща позиция. Използвайки високия си академичен статус на професор и началник на клиника в най-голямото лечебно заведение в Южна България, както и позицията си на мажоритарен собственик на Медицински център „Артмед“ ООД, тя е разполагала с неограничени фактически и административни възможности да насочва дейността на подчинените си лекари и служители. Данните по делото сочат, че редица свидетели са се намирали в пълна йерархична и материална зависимост от обвиняемата и са изпълнявали разпорежданията ѝ от страх от служебни и финансови санкции.
Съдът сподели и становището на първата инстанция, че е налице реален риск обвиняемата да въздейства върху персонала в медицинското заведение, както и върху други свидетели по делото или да манипулира документооборота.
При преценката за конкретната мярка за неотклонение по отношение на обвиняемата, съдът обоснова крайното си решение с мотивите, че нито мярката за неотклонение „гаранция в пари“, нито „домашен арест“ са в състояние да обезпечат обществения интерес от своевременно и необезпокоявано провеждане на наказателното производство. Според съда единствено мярката „задържане под стража“ се явява адекватна, съразмерна и пропорционална на тежестта на деянията и установената висока обществена опасност на дееца.
Определението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
