Народните читалища настояват за безусловно увеличение с 30 на сто на държавната субсидия за следващата година. Това съобщи председателят на Съюза на народните читалища (СНЧ) проф. Николай Дойнов по време на тематична дискусия „Българските читалища – състояние, проблеми и перспективи за развитие“, организирана от парламентарната Комисия по културата и медиите.
Председателят на комисията Антон Кутев постави въпроса за въвеждането на ясни критерии за финансиране, контрол, публичност и обвързване на публичните средства с доказани резултати. Проф. Николай Дойнов съобщи, че Върховният читалищен съвет е приел становище за увеличението от 30%, което е подкрепено с подписи, печати и протоколни решения от 513 читалищни настоятелства. Искането вече е представено във връзка с внесения от премиера проект на закон за държавния бюджет.
„Без тези проценти, без това сериозно увеличение, ние сме на път да затворим вратата“, каза Дойнов. Той уточни, че увеличението следва да се разгледа като целенасочена актуализация за цялостното финансово обезпечаване на дейността на читалищата, а не единствено за работни заплати и осигуровки. По думите му в единната стандартна единица са включени и редица допълнителни ежедневни разходи, включително за високите сметки за електричество.
Като пример Дойнов посочи, че през януари Първото българско читалище е платило 6300 евро за ток, а читалището „Кирил и Методий“ в София – 4800 евро. СНЧ предлага да се намери междинна форма за заплащане на електроенергията между промишления и битовия ток.
Председателят на СНЧ обясни, че демографската криза е сринала основните приходоизточници на читалищата. Над 800 селски читалища вече се намират в населени места с под 50 жители, а гражданското общество се отдръпва от участие в общи събрания поради разстоянията между селата. Дойнов посочи още, че при направено проучване в една от областите със 140 читалища реално работещи са били едва 42, докато държавната субсидия за останалите се е ползвала не по предназначение от кметски наместници. Поради това от СНЧ настояват за професионален икономически дебат и конкретни финансови разчети по области.
Председателят на Комисията по културата и медиите Антон Кутев отправи към проф. Дойнов въпроси, насочени към реформиране на модела на финансиране, сред които: Съгласни ли са читалищата държавната субсидия да бъде обвързана с реално извършена и доказуема дейност? Кои три показателя трябва да определят размера на финансирането? Трябва ли читалище с десетки събития и стотици участници да получава еднакво публично финансиране с такова, което има минимална дейност? Какъв е стимулът за активните читалища, ако публичният ресурс е ограничен? Възможно ли е част от средствата да се пренасочват от неактивни към читалища с доказани резултати? Достатъчен ли е годишният отчет, или е необходим допълнителен независим контрол? Готови ли са читалищата за пълна публичност, при която всеки гражданин да вижда получените публични средства, собствените приходи и конкретните разходи? Какви да са последиците, ако дадена отчетена дейност не може да бъде доказана? Какъв процент от собствените приходи (от такси, наеми и школи) следва задължително да се влага в поддръжка и дейност? Каква финансова отговорност трябва да носят читалищата при ползване на общински сгради, предоставени безвъзмездно, и следва ли да имат собствен финансов принос при основни ремонти? Как традицията на читалището може да се развива през XXI век чрез използване на дигитални технологии за привличане на младите хора?
„Въпросът е: готови ли сте за повече финансиране, ако то е обвързано с повече контрол, публичност и доказани резултати“, каза още Антон Кутев.