Майя Горова и Богомил Живков представят свещени български символи и знаци в изложба в София
Любопитно
| От: БТА
| 15 октомври 2026, 15:09
Представените творби са резултат от дългогодишните проучвания на двамата автори върху културното наследство, митологията, вярванията и обредните традиции на българите. В центъра на изложбата са символите и знаците, чрез които през вековете са изразявани представите за живота, устройството на света и вселената.
В концепцията на експозицията се проследяват връзките между древните български знакови системи, културните традиции, свързвани с Памир и Хиндокуш, и наследството на тракийската цивилизация. За реализацията на проекта художниците се позовават на изследванията на Петър Добрев, Лиляна Дончева-Петкова, Веселин Бешевлиев, Кръстьо Миятев, Васил Маков, Димитър Маринов и други изследователи.
Според цитираните от авторите проучвания на Лиляна Дончева-Петкова по българските земи са открити над 1337 различни старинни знака. Те се срещат върху крепостни и храмови стени, надгробни паметници и предмети от бита. Част от тях са определяни като рунически знаци, чиито интерпретации варират от родови символи и строителни маркировки до изображения, свързани със слънцето, огъня и религиозно-магически вярвания.
Подобни знаци са откривани в Плиска, Преслав, района на Мадара, както и на множество други места на Балканите. В изложбената концепция се обръща внимание на употребата им през периода преди и около покръстването на българите, както и на различните хипотези за тяхното значение и функции.
Специално място в експозицията заемат символите, изобразявани върху обредните хлябове, които са неразделна част от традиционните български празници и ритуали. Чрез живопис и скулптура Горова и Живков представят художествен прочит на тези знаци и на тяхната роля в народната култура.
Майя Горова е родена през 1946 г. в Пловдив. Завършва Художествената гимназия в София през 1966 г., а през 1972 г. се дипломира в Художествената академия, специалност „Декоративно-монументална живопис“, в класа на проф. Георги Богданов. Работи в областта на живописта и сценографията, включително по проекти за сценични костюми на фолклорни ансамбли.
Има множество самостоятелни изложби в България и чужбина, сред които представяния в Япония, Великобритания, Малта, Сирия, Ливан и Хърватия. Участва и в представителни изложби на българското изобразително изкуство. Нейни произведения се съхраняват в художествени галерии и частни колекции у нас и в чужбина.
Богомил Живков е роден през 1946 г. в Перник. Завършва специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ през 1971 г. Автор е на монументални скулптури, бюст-паметници, архитектурно-пластични елементи и произведения на кавалетната скулптура.
Сред реализираните му проекти са пластични колони към паметника „1300 години България“ в Националния дворец на културата, пластичната колона „Дървото на живота“ в София, паметникът на Евлоги Агаин в Радомир и входният знак на Перник.
Живков е носител на редица национални и международни отличия. Сред тях са първа награда от Международния симпозиум по скулптура в камък в Бургас през 1974 г., отличия от международни биеналета в Барселона, Мадрид и Будапеща, както и златен медал от Международното биенале за скулптура, посветено на Данте Алигиери, в Равена през 1988 г. Носител е и на наградата на СБХ „Марко Марков“ за кавалетна скулптура през 1986 г. и наградата на СБХ от зоналната изложба „Струма – 2026“.
Двамата художници са членове на Съюза на българските художници и имат дългогодишна изложбена дейност в България и чужбина.
/ВСР
