Дискусия, посветена на социалните медии, новините и критичното мислене, изкуствения интелект и образованието, бе открита в Педагогическия корпус на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски". Тя бе организирана от Българското училище за политика „Димитър Паница" по проект „Образовани за образованието“ по програма „Еразъм+".
Модератор на дискусията бе проф. Нели Димитрова от Шуменския университет, а лектори - създателят на образователната платформа keidi.bg и автор на практическите наръчници „AI в образованието", „AR в образованието" и „STEM в образованието" Кристиана Чешмеджиева и журналистът Хрисимира Милкова, носител на наградата за чиста журналистика „Зелено перо“ в конкурса Web Report 2026.
Пред репортер на БТА проф. Димитрова каза, че промените, които предстоят в образователната система и най-вече използването на изкуствения интелект мотивират избора на тема за дискусията със студентите. „Решихме да поканим хора, които в действителност могат да бъдат полезни на бъдещите учители, които се обучават в Шуменския университет", добави тя.
Според нея ние вече използваме постоянно в ежедневието си изкуствения интелект, допитваме се изцяло до него, а той невинаги дава точната информация. „Целта е студентите да задават правилно промптовете, за да получават информацията, която е необходима и да бъде достоверна, а не да се доверяват на всичко, което той им предложи", отбеляза проф. Димитрова.
По време на дискусията Хрисимира Милкова каза, че е журналист, който работи на терен, и даде примери от работата си и от конкретни случаи, при които е отправяла към институции въпроси по Закона за достъп до обществена информация. Тя отбеляза, че този закон дава възможност не само на журналисти, но и на граждани да изискват документи и да задават въпроси на институциите. Милкова отбеляза и че е важно да се посочва източникът на информация в медийните публикации.
Кристиана Чешмеджиева е учител в Средно училище „Николай Катранов" в Свищов, основател на образователната платформа keidi.bg и автор на първите в България наръчници за изкуствен интелект, добавена реалност и STEM в образованието. Тя каза, че в последните години се занимава с обучение на учители в цялата страна. „Говоря сред студенти и хора, които имат интерес за изкуствения интелект в образованието", каза Чешмеджиева. 
На въпрос какви позитиви и негативи носи активното използване на изкуствен интелект в образователната ситуация у нас, Чешмеджиева отговори, че позитивите са свързани с помощта на изкуствения интелект за административната дейност на учителите. „Всъщност помага и за по-доброто представяне на уроците, тъй като днешните поколения, на които ние преподаваме, възприема информацията по-добре визуално, а изкуственият интелект помага на учителите да създават по-атрактивно съдържание за тези поколения, а също така помага и в генерирането на различни идеи, в изготвянето и подготовката на уроците. Най-големият позитив е персоналното изготвяне на съдържание за различните ученици, тъй като това е най-важното при работата на един учител - да може да обърне персонално внимание на учениците си" каза още Чешмеджиева.
За БТА тя коментира, че децата могат да използват изкуствения интелект, когато се подготвят за часове и изучават уроците си. „Може да им помогне като персонален учител вкъщи. Може да им помогне в създаването на различно съдържание, да им даде идеи, като е много специфична тематиката, тъй като учениците трябва да са много добре запознати как да работят адекватно с изкуствения интелект. Ние не можем да спрем децата да използват тази технология и тя все повече и повече ще навлиза в ежедневието им", подчерта тя. По думите ѝ изкуственият интелект може да допринесе за подготовката на ученика, но човешкият фактор при комуникацията с децата е от изключителна важност, така че когато има истински човек срещу детето, това нещо не може да бъде заменено от технологията.
Чешмеджиева отбеляза, че ако учениците не използват правилно изкуствения интелект, може да спре тяхното интелектуално и емоционално развитие, защото те ще се отдават изцяло на технологията и ще спрат да комуникират с други хора. „Това нещо спира и тяхното осъзнаване и задълбочено мислене, всичко отива в краткосрочната памет", каза още тя.
През декември миналата година в Ректората на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" се проведе откритата лекция „Дезинформацията – истината за лъжата". Събитието бе част от инициативата „3D – дигитализация, дезинформация, демокрация“, а организатори бяха Българското училище за политика „Димитър Паница" и фондация „Образователни хоризонти".