Българските артистични фестивали имат голям потенциал, но се нуждаят от адекватно и съразмерно финансиране, както и от по-предвидима подкрепа от държавата. Това каза за БТА председателят на Българската фестивална асоциация (БФА) Васил Димитров по повод представянето на новия брой на сп. „ЛИК“ „100 години „Варненско лято“ на музикалната сцена“.
Българската фестивална асоциация представлява артистични фестивали в областта на музиката, киното, театъра и танца, обясни Димитров. По думите му през последните 15–20 години в България са възникнали много нови фестивали, но БФА подкрепя тези, които допринасят за развитието на културата.
„Артистичните фестивали винаги дават малко повече от обичайния културен живот на една страна или на един град“, каза Димитров. Според него те допринасят за качеството на живот в населените места и могат да бъдат аргумент хората да останат в България. „Ако българите имат хубави места за забавление, за концерти, за театър, това е един много важен аргумент да останат тук“, посочи Димитров.
Сред основните задачи на БФА е подобряването на средата за развитие на артистичните фестивали. В момента организацията е в контакт с Министерството на културата заради проблеми с финансирането, което по думите на Димитров често се забавя до последния момент и се отразява негативно на работата на фестивалите.
По думите на Димитров фестивалите, определяни като стратегически, би трябвало да бъдат оценявани подобаващо, вместо всяка година да кандидатстват по конкурси заедно с много нови фестивали и да чакат решения, които могат да бъдат взети след началото на събитието.
Българската фестивална асоциация е член на Европейската фестивална асоциация и поддържа редовна комуникация с колеги от различни европейски държави. Според Димитров това показва, че потенциалът на българските организации, които създават фестивали, е голям.
По повод 100-годишнината от създаването на фестивала „Варненско лято“ Димитров каза, че юбилеят е повод за гордост за фестивалната общност. Той отбеляза, че началото на фестивала през 1926 г. поставя България сред страните с дългогодишна фестивална традиция. По думите му има известни спорове за мястото на „Варненско лято“ в европейската хронология, тъй като Залцбургският фестивал е създаден през 1920 г., но разликата е малка.
„Това означава 100 години фестивали в България“, каза Димитров и допълни, че запазването на традицията изисква не само капацитет и добри идеи, но и адекватно финансиране. Българските фестивали работят със същите артисти като колегите си в Европа, но условията за финансиране са различни, отбеляза Димитров.
По думите му конференцията, посветена на програмата за стогодишнината на „Варненско лято“, не е имала за цел да формулира конкретни изводи, а е била съпътстваща част от програмата на юбилейното издание на фестивала. Димитров открои като интересни дискусиите на артистичния директор на „Варненско лято“ Марио Хосен и на диригента на Симфоничния оркестър на Баварското радио Дмитрий Юровски.
Той определи като особено интересен разговора на Юровски за музиката като явление, начин на мислене и възприятие. По време на събитието Българската фестивална асоциация е провела и своя среща, на която се е представила пред по-широка публика и са били очертани проблемите пред развитието на фестивалите.