Световната икономика губи между 500 млрд. и 1 трлн. долара годишно от цифрови измами според различни оценки, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на дискусия в рамките на годишните срещи на фонда и Световната банка в Банкок. Тя призова държавите да засилят противодействието и да прилагат общи подходи за защита на потребителите.
„Чухме за загубите. Според някои оценки те са половин трилион долара годишно, според други един трилион долара годишно. Тайландската централна банка посочва 2 на сто от БВП“, каза Георгиева при представянето на „Банкокската рамка за устойчивост на финансовите услуги срещу измами“ (Bangkok Blueprint for Fraud-Resilient Financial Services). Инициативата е разработена от МВФ и Световната банка в партньорство с Тайландската централна банка.
Георгиева подчерта, че цифровите финансови услуги зависят от доверието на потребителите. За да ги използват, хората трябва да са сигурни, че самоличността и средствата им са защитени. Измамите подкопават това доверие и могат да затруднят достъпа до финансовата система, особено за хората, които разчитат на цифрови плащания в ежедневната си дейност.
Тя предупреди, че изкуственият интелект увеличава възможностите за цифрови измами. Като пример за киберрисковете Георгиева разказа за хакери във Франция, които дистанционно повишили температурата на хладилници в магазини до 50 градуса по Целзий. В резултат хранителни продукти се развалили и били изхвърлени.
Държавите трябва да включат защитата от измами в националните си стратегии и да подобрят координацията между институциите, посочи ръководителят на МВФ. Според нея отговорността не може да се ограничава до централните банки, а трябва да обхваща различни участници в икономиката и обществото.
„Не можем да спрем измамите напълно“, посочи тя, като подчерта необходимостта от механизми за ограничаване на щетите и подпомагане на пострадалите. Георгиева предупреди, че ако държавите не успеят да овладеят проблема, хората могат да загубят доверие във финансовата система и да се откажат от използването на цифрови финансови услуги.
Вицепремиерът и министър на финансите на Тайланд Екнити Нититанпрапас също посочи оценка за годишни загуби от около 1 трлн. долара. 
„Проблем, който преминава през всички граници, трябва да получи отговор от онези, които са готови да ги прекосят заедно“, каза той. Жертвите могат да се намират в една държава, извършителите в друга, а парите да преминават през трета. Реакцията обаче често остава на национално равнище, с ограничена координация между страните.
Нититанпрапас призова за съвместни действия на финансовите институции, телекомуникационните оператори и цифровите платформи. Според него усилията трябва да бъдат насочени както към предотвратяване на измамите, така и към възстановяване на средствата на пострадалите.
Управителят на Тайландската централна банка Витай Ратанакорн цитира друга оценка, според която глобалните загуби от финансови измами през 2025 г. надхвърлят 442 млрд. долара. Случаите са се увеличили почти три пъти през последното десетилетие, а през 2024 г. Азия е представлявала 67 на сто от световните загуби от измами, посочи той.
В Тайланд загубите са надхвърлили 43 млрд. бата през 2024 г., намалели са до 32 млрд. бата през 2025 г., а през първата половина на 2026 г. са били малко над 9 млрд. бата.
„Това е значително намаление, което показва, че координираните действия могат да доведат до съществена промяна“, заяви Ратанакорн. Той представи рамката като практическа основа за по-добър обмен на информация и засилване на сътрудничеството между държавите.
Документът съдържа 12 основни насоки, обединени в пет направления: правна основа и ясно разпределение на отговорностите; предотвратяване, откриване и ограничаване на измамите; използване на съществуващите механизми за управление на риска и правоприлагане; национална и международна координация; защита на потребителите и повишаване на устойчивостта им. 
Управляващият директор и финансов директор на Световната банка Аншула Кант подчерта значението на цифровите финансови услуги за поминъка на хората, особено в развиващите се икономики. Тя даде пример с дребни търговци в Индия, които приемат плащания чрез QR кодове.
По думите ѝ около 75 на сто от пълнолетните в развиващите се пазари вече имат сметка за финансови операции спрямо около 40 на сто преди 15 години.
Кант призова мерките за сигурност да се предвиждат още при разработването на финансовите продукти и услуги. Сред инструментите тя посочи проверката на самоличността, наблюдението на трансакциите, финансовото образование и бързото компенсиране на клиентите. Изискванията трябва да бъдат съобразени с различните групи потребители, така че да не ограничават достъпа до финансови услуги.
Управителят на Английската централна банка и председател на Съвета за финансова стабилност Андрю Бейли заяви, че доверието в парите и технологиите е в основата на устойчивата финансова система. Той призова финансовите институции да използват технологиите не само за предоставяне на нови услуги, но и за защита срещу измами.
„Технологиите дават нови възможности на извършителите на измами, но могат да укрепят и защитата срещу тях“, каза Бейли. Той подчерта, че банките не могат да се справят сами и че в усилията трябва да участват и големите технологични компании, както и социалните медии, през които се разпространяват много измамни схеми.
Бейли призова рискът от измами да бъде отчитан при модернизирането на международните плащания. „Няма смисъл да изграждаме система, която е по-бърза, но всъщност насърчава повече измами“, заяви той. Международното сътрудничество трябва да включва и експертите по противодействие на изпирането на пари и финансовите престъпления.
Управителят на Националната банка на Руанда Сорая Хакузияремие посочи, че 92 на сто от населението на страната има достъп до формални финансови услуги спрямо 21 на сто преди 18 години. Разпространението на мобилните плащания увеличава значението на защитата срещу измами.
По думите ѝ в Африка има около 1 млрд. активни сметки за мобилни парични услуги при население от 1,3 млрд. души. Загубата на доверие може да насочи част от потребителите към неформални финансови услуги, предупреди тя.
Руанда използва обща платформа за незабавни плащания, която позволява наблюдение на трансакциите в реално време, откриване на подозрителни операции чрез изкуствен интелект и обмен на информация между финансовите институции. През първите шест месеца на 2026 г. регистрираните измами са намалели с 30 на сто след създаването на форуми за превенция с участието на финансови институции, телекомуникационни оператори и правоохранителни органи, посочи Хакузияремие.
„Изкуственият интелект може да засили защитата, ако се използва правилно“, заяви тя. Хакузияремие призова технологичните компании да се включат в съвместните усилия и подчерта необходимостта от трансгранично сътрудничество, тъй като средствата от измами могат да бъдат прехвърлени в друга юрисдикция за кратко време.
Георгиева заяви, че МВФ ще работи със Съвета за финансова стабилност, Световната банка и други международни институции за разширяване на експертните знания и прилагането на мерки срещу киберрисковете. Напредъкът трябва да се оценява според това дали разпространението на измамите се забавя и дали държавите успяват да ограничат щетите. Опитът на страните, постигнали намаление, трябва да бъде използван за разработването на по-ефективни мерки, посочи тя.