По-голяма част от българите казват, че през последните пет години не са били засегнати от бедствия и аварии, сочи изследване на "Тренд"
България
| От: Данаил Войков / БТА
| 13 октомври 2026, 12:56
Проучването е национално представително и е по поръчка на НСОРБ. Реализирано е сред хиляда души от пълнолетното население на страната, във възрастовата категория 18 плюс, чрез пряко стандартизирано интервю лице в лице. Периодът на провеждане е 11-17 юли.
Общо 26 на сто от анкетираните са отговорили, че са изпитвали неудобства, а други шест процента, че са засегнати с материални щети. За огромна радост, тук този дял все още не е изключително драматичен, но може би това по един или друг начин преминава и през оценката дали наистина е нещо мащабно, или по-скоро може да бъде категоризирано, че не е голям проблем, каза Славкова.
В анкетата на въпрос кои от изброените бедствия и аварии според вас са най-вероятно да се случат във вашия район, 60 на сто от участниците отговарят със силна буря и екстремно време. На този въпрос анкетираните са имали право да дадат повече от един отговор. Половината, 50 на сто, от участниците смятат, че в техните население места е възможно прекъсване на услугите, а след това се нарежда възникването на пожар. Според Славкова високите дялове по отношение на различни типове бедствия и аварии показват, че хората имат много и различни притеснения, независимо от това дали се намират в столицата, в областен град, или малко населено място.
Няма никаква изненада в отговора – държавата, на 43 процента от участвалите в допитването на въпроса според вас лично кой трябва да носи отговорност за превенция на бедствията, каза още Славкова.
„В много различни сектори, сфери, независимо кога какво питаме, всъщност държавата винаги е отговорът на българското общество като основният отговорник, който носи отговорността. Други 36 на сто смятат, че отговорността е споделена, а 15 процента смятат, че общините носят всъщност основната отговорност.
Средна оценка на готовността на общината за реакция при бедствия и аварии поставят 37 процента, а 27 на сто – слаба, сочат още данните от проучването. Ако тези две категории ги обобщим – средна и слаба, всъщност, виждаме наистина, че хората имат основание да имат своите тревоги, защото те не смятат, че при дадена ситуация общината може да реагира по адекватен начин, коментира Евелина Славкова. Добра оценка дават 14 процента, а едва три на сто от участвалите българи посочват много добра оценка.
В отговор на въпроса каква помощ очаквате най-вече от общината непосредствено след бедствия и аварии 66 на сто от анкетираните казват храна и вода. Други 51 на сто отговарят с възстановяване на имуществото.
Според 51 процента от анкетираните хора най-честите слабости, които могат да се проявят в действията на общината при бедствия и аварии, е забавена реакция. Други 45 на сто смятат, че това са недостатъчната техника и ресурси. Сред отговорите на анкетираните са и лоша координация, неподготвени служители, липса на информация. Всъщност, всички от категориите, които сме тествали с много повече от един отговор, са със значителен дял, по който трябва да се разсъждава защо се реагира по този начин, но забавената реакция е мнозинство, най-голям дял, коментира Славкова.
Спасителни екипи, техника, финансова помощ за пострадалите, координация са най-често срещаните отговори в проучването на въпроса какви са действията, които вие лично очаквате най-вече от държавните институции.
На въпроса имате или нямате доверие, че държавата ще осигури адекватна помощ на пострадалите 63 на сто отговарят, че нямат доверие. Другите отговори няма да ги изброявам, каза социологът, но мнозинството от българите – две трети от българите, нямат доверие, за съжаление, че държавата ще осигури адекватна помощ на пострадалите, коментира данните Славкова.
Общо 62 процента от участвалите в проучването българи отговарят, че нямат застраховка на жилището или имота си, каза още Славкова и уточни, че според „Тренд“ в комуникацията с НСОРБ това е важен въпрос. Социологът коментира, че проучването, свързано с бедствия и аварии, е изключително важно. „Важно е да му се обърне достатъчно внимание от институциите, така че да бъде червена лампа за начина, по който българското общество реагира, когато става въпрос за такава тема, свързана с бедствия и аварии“, каза още Славкова.
