Българската академия на науките (БАН) отбеляза днес 157 години от основаването си с тържествено събрание, което се състоя в зала „Проф. Марин Дринов“ в Академията. 
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева произнесе слово, в което каза, че актът на преименуването на Българското книжовно дружество (БКД) в Българска академия на науките е важен етап в развитието на една от най-старите институции в България. Тя припомни как е възникнало БКД и кои са били идеалите на неговите основатели. През 1869 г. в Браила български възрожденци създават Българското книжовно дружество. В онзи исторически момент науката, образованието и културата са неразделна част от стремежа на българския народ към духовно и национално самоутвърждаване. Задачата на БКД е да развива българския език, книжнината, историята и науката, да събира и разпространява знания, и да създава интелектуалните основи на бъдещата българска държава, отбеляза председателят на БАН. Тя добави, че целта на основателите е била БКД да се превърне в Българска академия на науките, като след Освобождението седалището на дружеството е преместено в София, където постепенно то се утвърждава като национален научен център.
Преобразуването на БКД през 1911 г. в БАН е естествено продължение на развитието - преход от възрожденския стремеж към просвета и национална идентичност, към модерна научна институция, призвана да развива и обединява научното знание в свободна и независима България, каза чл.-кор. Евелина Славчева. Тя допълни, че първият закон за БАН е утвърден с указ номер 4 от 27 януари 1912 г., обнародван в „Държавен вестник“ , бр. 25 от 1 февруари същата година. Законът урежда статута на БАН и отношенията й с държавата, като утвърждава един изключително важен принцип и той е, че науката се нуждае от свобода и самостоятелност, за да изпълнява своята обществена мисия, каза председателят на Академията. Историята на БАН е свързана с историята на самата българска наука, подчерта чл.-кор. Евелина Славчева.
Академично слово на тема "Преобразуването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките през 1911 г." произнесе акад. Георги Марков. Историята на националната институция БАН продължава през четири епохи - Възраждане, Трето българско царство, Народна република България и Република България. Тя може да бъде сравнена единствено с тази на Българската православна църква, отбеляза акад. Марков.
На тържественото събрание председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева връчи Голямата награда за наука на БАН за 2026 г. на акад. Васил Николов. Тази година отличието се присъжда в областта на обществените и хуманитарните науки.
Акад. Иван Гранитски представи процедурата за определяне на носителя на Голямата награда за наука на БАН за 2026 г. Той каза, че акад. проф. д-р на историческите науки Васил Николов е учен с международна известност в областта на късната праистория на Балканите. Има повече от четири десетилетия професионален път като археолог праисторик, преминал е през Националния археологически институт с музей на БАН, на който е бил и директор. Бил е и заместник-председател на БАН. Акад. Николов има богат теренен археологически опит, който му позволява да развие методиката на проучване на праисторическите селища и селищни могили. Разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите - неолитните и халколитните светилища. Открива и проучва с екипа си най-ранния в Европа праисторически солодобивен градски център - Провадия солницата, както и свързаните с богатството му най-ранни каменни крепости на нашия континент, обясни акад. Гранитски.
Сред присъствалите на тържественото събрание бяха народни представители, представители на различни институции, ректори на университети, учени и университетски преподаватели. Присъстваха и предишни председатели на Българската академия на науките, както и главният секретар на Светия синод Мелнишкият епископ Герасим. 
Заместник-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов беше водещ на събитието. Той съобщи, че до ръководството на Академията са изпратени много поздравителни адреси. Сред тях бяха поздравления от президента Илияна Йотова, от председателя на Народното събрание Михаела Доцова, от премиера Румен Радев, от министерства, от университети и от различни институции.
В края на тържественото събрание студенти от Националната музикална академия отправиха музикален поздрав.