Айше и Ибрахим Болутови от лознишкото село Синя вода дават на приемните си деца най-важното – усещането за дом, сигурност и обич. Двамата са приемни родители от 2015 година. През годините в дома им са намерили място две деца. Едното е момче, което вече живее в Нидерландия, където е осиновено, и седемгодишната Хава, която продължава да расте в семейството, което я приема като своя дъщеря.
Идеята да станат приемни родители идва от телевизионно предаване. През 2013 г. Айше гледа истории на приемни деца, които я карат да разговаря със съпруга си за възможността да дадат и те дом на дете. „Защо да не опитаме да дадем шанс на едно дете да има семейство, да се чувства сигурно и да бъде обичано?“, спомня си тя. Тогава Айше е на 28 години и вече има син. В началото двамата не знаят как ще се справят с предизвикателството, но решават да опитат. „Щом ти го искаш и мислиш, че ще се справиш, няма никакъв проблем“, казва Ибрахим.
След като преминават необходимата процедура и са одобрени за приемно семейство, през ноември преди 11 години получават обаждане за момче, което се нуждае от спешно настаняване и се намира в болница в Русе. Те тръгват почти веднага. „Бяхме уплашени, стресирани – ние наистина ли ще се справим? Но просто трябваше да потеглим. Отидохме, взехме си го, прибрахме се и наистина животът се промени тогава“, разказа Айше.
Момчето остава при тях до 2019 г., когато е осиновено в Нидерландия. Раздялата е тежка, но семейството знае, че детето е намерило постоянен дом. Връзката им не прекъсва. Преди година то посещава България и прекарва седмица в дома на Болутови. „За нас чувството беше, че се прибра нашето дете от чужбина“, каза Айше.
В дома им все още са вещите му, а споменът за него остава част от семейството. „Той е нашето дете. Макар и за няколко години, той си остава нашето дете“, каза тя. Приемната майка подчерта, че момчето продължава да нарича Болутови „мама и тате от България“, а осиновителите си – „мама и тате от Холандия“.
През януари 2020 г. семейството отново получава обаждане. Този път става дума за момиче. Хава пристига в дома им на една година и девет дни. Тя е малка, уплашена, не е била захранена и губела тегло. „Започнахме от нулата. Но всичко това се навакса с времето. Порасна, проходи пред очите ни, проговори“, заяви Айше.
Днес Хава е седемгодишна и е ученичка във втори клас на Основно училище „Васил Левски“ в Лозница. Тя нарича Айше и Ибрахим „мамо“ и „тате“. „Дори че не съм я родила, аз съм ѝ майка, така се приемам“, подчерта Болутова.
В семейството растат и двамата им синове – на 18 и 13 години. Семейството държи момичето да не усеща разлика между нея и биологичните им деца. „Не искам да усеща някаква граница между моите деца и нея. Тя за нас е нашето дете“, каза Айше. По думите ѝ, приемното родителство не се изчерпва с осигуряването на храна, дрехи и покрив. Най-важно според нея е детето да се почувства прието и обичано. 
Айше признава, че понякога към приемните семейства има подозрение, че финансовата страна е водеща. За Болутови обаче това никога не е било причина да поемат отговорността. „За нас никога не е бил фактор финансовата част. Да, получаваш пари, но ти си ангажиран, ти носиш отговорност 24/7“, посочи Айше.
За Ибрахим приемното родителство е преди всичко отговорност и грижа. Най-трудна за двамата остава раздялата с дете, за което са се грижили години наред. „Всичко друго се преодолява. С всичко друго се справяме. Но от всичко това раздялата е най-тежката, защото сякаш член от семейството си тръгва от вкъщи и остават само спомените за него“, казаха двамата.
Те са наясно, че приемната грижа е временна и че детето може да се върне в биологичното си семейство или да бъде осиновено. Това обаче не променя отношението им към него, докато е в дома им. За Айше и Ибрахим най-голямото удовлетворение е да виждат как едно несигурно дете постепенно придобива увереност и самочувствие.
„Чувстваме се горди, защото от едно малко човече ти виждаш как едно неуверено дете се превръща в уверено, самостоятелно и придобива самочувствието: и аз съм като другите, с нищо не съм по-различен от другите“, отбеляза приемната майка.
За Ибрахим семейството също не се определя единствено от кръвната връзка. „Семейството е не само да сме свързани по кръв. За мен е да приемеш всеки един в това семейство като равноправен член. Всички сме еднакви, всички сме с еднакви права“, заяви той. По думите му, разбирателството, уважението и съпричастността са основата на истинското семейство. „Важно е да усещаш обичта в това семейство, да има тази топлина, за да бъде истинско семейство“, допълни Ибрахим.
Айше и Ибрахим искат и обществото да промени отношението си към децата в приемна грижа. Според тях те не трябва да бъдат възприемани като различни. „Не трябва да ги приемаме като различното дете. То е като всяко едно друго дете, родено в биологично семейство. Те също са нормални дечица, които се нуждаят от грижа, спокойствие и сигурност“, подчерта Айше Болутова.