Балканските пекарни разширяват присъствието си в германските градове
Икономика
| От: Бойчо Попов / БТА
| 11 октомври 2026, 19:15
В пекарната „Балкан Бейкъри“ (Balkan Bakery) в Равенсбург клиентите могат да избират между хляб, бюрек със сирене и спанак, кремпита с ванилов крем и други специалитети. За едни те напомнят за почивка в Хърватия, а за други са вкус от родината.
„Целта ми беше да създам място, където хората да се чувстват добре“, казва собственичката Имране Бафтиу, 42-годишна майка на две деца. „Така го познавам и от родния си край“, допълва тя.
Родителите ѝ са пристигнали в Германия като гастарбайтери от Косово. За нея родният край е свързан със сърдечност и гостоприемство, в които храната има важна роля. Пекарната ѝ е отворила в края на юли и предлага специалитети от различни балкански страни, включително чевапчичи (балкански сочни кебапчета) и други ястия. По думите ѝ досега заведението е прието добре.
„Наблюдаваме нарастваща тенденция към разпространение на пекарни от Балканите“, казва Франк Заутер, управител на Съюза на пекарските гилдии в Баден-Вюртемберг. Турските пекарни също вече присъстват на много места.
Точният брой на балканските пекарни в Германия не е известен, тъй като за тях няма отделна статистическа категория.
Според културолога Гюнтер Хиршфелдер от Университета в Регенсбург разширяването на предлагането има няколко обяснения.
„Много традиционни места за пекарни се освобождават, докато в същото време хранителните навици се променят“, посочва той. Големите класически ястия губят значение, а хапването между леката закуска и пълноценното хранене става все по-популярно.
Именно тази ниша заемат балканските пекарни, смята Хиршфелдер. Те съчетават функциите на пекарна и заведение за бързо хранене, предлагайки продукти, подходящи както за закуска, така и за основно ястие.
Възможности за новите предприятия създават и затрудненията на традиционните пекарни, които се сблъскват с нарастващи разходи и недостиг на персонал. Същевременно в градските центрове се освобождават търговски площи.
Хиршфелдер вижда и промяна във възприемането на Балканите в Германия.
„Дълго време регионът беше силно свързан с негативни образи. Междувременно Балканите са по-близки за много хора – в географски, туристически и културен аспект“, казва той.
Хърватия е утвърдена туристическа дестинация, Сараево и Белград привличат посетители, а интересът към Албания расте. Същевременно хора с корени в бивша Югославия, Румъния и България отдавна живеят в Германия. Представителите на второто и третото поколение създават предприятия и въвеждат семейните си кулинарни традиции в германските градове.
За много клиенти балканските специалитети вече са познати от пътувания, семейство или приятели, посочва културологът.
Разширяването на предлагането има отражение и върху традиционните пекарни. Според Заутер балканските заведения привличат различна клиентска група, но част от тези купувачи биха могли да бъдат клиенти и на класическите пекарни.
Той не вижда в тенденцията заплаха за бранша, а още една форма на конкуренция, подобно на дискаунтърите и останалите хранителни магазини.
Традиционните пекарни обикновено предлагат повече видове хляб и по-широк избор от класически сладкиши. Балканските предприятия обаче нямат решаващо ценово предимство, тъй като са подложени на същия натиск върху разходите, посочва Заутер. По думите му те все още са слабо представени в пекарските гилдии.
Централният съюз на германските пекари също не смята, че новите заведения изместват традиционните пекарни.
„И двете форми могат да съществуват едновременно“, заявява говорителка на организацията. Според нея разнообразието в предлагането отразява международния характер на германското общество и желанието на хората да намират познатите си кулинарни традиции.
В Равенсбург Бафтиу съчетава балканските специалитети с германски класики, включително пълнозърнести продукти и хлебчета с квас.
„За да може наистина всеки да намери нещо за себе си тук“, казва тя.
