Разплащанията, на които някога се гледаше основно като на въпрос от техническо и административно естество, днес придобиха все по-голямо стратегическо значение за Европейския съюз (ЕС). В днешния геополитически контекст от събития ЕС поставя акцент върху платежния суверенитет, в момент когато развитието на платежната екосистема се ускорява и иновира непрестанно. Това обяви Астрид Кузин, директор „Хоризонтални политики“ в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ в Европейската комисия (ЕК), която участва тази сутрин дистанционно в провеждащата се днес целодневна конференция DiGi Pay 2026 в Интер Експо Център в София. Тя запозна участниците в конференцията със стъпките, които предприемат от ЕК за превъзмогване на съществуващата фрагментация на пазара на разплащанията в ЕС за създаване на свързана и конкурентоспособна европейска система за разплащания. 
Астрид Кузин припомни, че в сърцевината на приетата през 2020 година Стратегия за плащанията на дребно (Retail Payments Strategy, RPS) e насърчаването на иновациите, оперативната съвместимост и конкуренцията в областта на разплащанията, като същевременно се подкрепя и внедряването на паневропейски решения за цифрови трансакции. 
„Днес платежният сектор е от ключово значение и за икономическото бъдеще на Европа,“ подчерта тя. „За да заздравим нашата стратегическа икономическа автономност, се нуждаем от едно ключово условие. Трябва да разполагаме с една напълно интегрирана и суверенна платежа инфраструктура“. 
Астрид Кузин беше категорична, че единният европейски капиталов пазар е невъзможен без ефективни и свързани разплащания и добави, че днес ЕК гледа на тях като на критична инфраструктура.
Въпреки напредъка на Европа по пътя към постигането на интегриран и ефективен европейски пазар на разплащанията, тя изтъкна, че все още има области, в които Общността разчита на външни за ЕС доставчици, особено в критични сфери като картовите разплащания. 
Кузин заяви ясно, че укрепването на европейския суверенитет в областта на разплащанията не означава изолиране от света, а да гарантира, че Европа разполага със способности да разработва и поддържа собствени конкурентоспособни и новаторски решения за трансакции, съобразно собствените ѝ правила и стопански интереси. 
Като ключов елемент в този процес тя определи предоставянето на възможността за мигновени преводи, които са с потенциала по думите ѝ да се превърнат в новата норма в ЕС, стъпвайки на ефективна инфраструктура за сетълмент, единни стандарти и оперативна съвместимост и по-важното - с възможности за тяхното надграждане и разширяване в целия европейски пазар.
Според Астрид Кузин живеем във време, което предоставя на гражданите и на бизнеса невиждан досега набор и спектър от възможности и способи за извършване на плащания, включително и посредством стейбълкойни (цифрови активи, обвързани с една или кошница от световни валути, бел. авт.), а в средносрочен план към тези възможности ще се прибави и емитираното от Европейската централна банка (ЕЦБ) цифрово евро. По думите на Кузин дигиталното евро има също централно място в бъдещето пред разплащанията в Европа в средата на една все по-цифровизираща се икономика.
Тя уточни, че цифровото евро няма да замести парите в наличност, които ще останат неделима и съществена част от системата, а ще ги допълва. 
„Цифровото евро има за цел да запази свободата на избор,“ увери представителката от ЕК. Тя добави, че дигиталната валута трябва да отразява европейските ценности за защита на личните данни, удобство при ползването и за финансово приобщаване.
Тя изтъкна и друг един заложен принцип, а именно съвместното съществуване на цифровото евро с частните решения при разплащанията. Така ще се гарантира наличието на широк набор от възможности за потребителите, а регулаторите следва да модернизират непрестанно регулаторната рамката при разплащанията. 
„Такава е целта на третата Директива за платежните услуги (PSD3) и Регламент за платежни услуги, която се очаква да бъде приета до края на годината и да влезе в сила през първото полугодие на 2027,“ изтъкна Кузин. 
В контекста на допълнителното отваряне на пазара на разплащанията в ЕС с новите правила, тя изтъкна значението на предприеманите мерки за предотвратяване на измамите, определяйки ги като въпрос от първостепенно значение. Затова в готвения законодателен пакет се предвижда и разширяване на обхвата на задължените лица, извън периметъра на доставчиците на платежни услуги към въвеждане на задължения спрямо услугите за междуличностна комуникация, хостинг услугите и големите онлайн платформи. 
Освен това регламентът предвижда и създаването на платформа за борба с измамите, която ще е под покровителството на ЕК и ще обедини както националните надзорни органи, така също и участници от частния сектор.
Според Астрид Кузин съвременната регулаторна рамка трябва да постигне правилния баланс – да насърчава иновациите, без да компрометира сигурността. Да намали измамите, но да не задуши конкуренцията. 
Тя сподели и виждането на ЕК по въпроса за иновациите. По думите ѝ новаторството трябва да е в сърцевината на следвания от Комисията подход, който да осигури мястото на Европа като водач в света при следващото поколения платежни системи. Тук тя очерта обаче и появата на нови предизвикателства, свързани с извършването на разплащания от Изкуствен интелект агентите. По думите й ползите от автоматизацията са безспорни, но остават нерешени важни въпроси, свързани с прилагане на правилата при разплащанията, при какви условия един ИИ агент може да разпореди платежна трансакция и чия е отговорността при осъществяването на превода. 
Тези и други въпроси Кузин съобщи, че от ЕК следят много изкъсо.