Промяната на учебните програми от 5. до 12. клас ще стъпи на предварително обсъдени концепции по отделните предмети, които след това ще бъдат задание за работните групи. Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на заседание на Комисията по образованието и науката в отговор на актуален въпрос на народния представител Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС.
По думите на министъра основният проблем на сегашните учебни програми е, че са претоварени - твърде много учебно съдържание, което не оставя време за осмисляне и задържане на знанието, а оттам идва и функционалната неграмотност. Той посочи, че целта е да се даде базата по всеки предмет, върху която детето да надгражда. „Наясно съм, че ако продължим да работим по същия начин, ще получим още от същото", каза министърът.
Проф. Георги Вълчев се съгласи, че подходът чрез концепции е правилен, и го разграничи от предишния модел, при който изработването на програмите е било оставено изцяло на работните групи и експертите. По думите му реформата е по-важна от изпълнението на отделен проект. Той посочи, че срокът за изработване на новите програми е до 2029 г., което определи като твърде дълъг, и допълни, че предстои да бъде представен ясен график за промените.
По темата за оценяването министърът каза, че промяната в начина на изпитване продължава успоредно с работата по учебното съдържание и учебниците. По думите му идеята е от 2028 г. интегралният изпит да бъде въведен и след 7. клас. Той подчерта, че дотогава ще бъдат създадени необходимите условия, така че децата, учителите и семействата да имат увереност, че няма да бъдат изненадани и че децата няма да бъдат ощетени.
В репликата си Красимир Вълчев посочи, че основният проблем с функционалната грамотност идва от доминиращата култура на заучаване. „Оценяването казва кое е ценно да учиш. Ако изпитваме децата за умения, те ще учат с разбиране. Ако ги изпитваме да са запаметили знания, ще продължаваме да им даваме сигнал, че е важно да запаметят, колкото да минат изпита", каза той. Народният представител призова промените в оценяването да не изчакват новите учебни програми и посочи като пример префокусирането към измерване на умения.