Новата книга на писателя Атанас Звездинов „Живо жило“, с подзаглавие „Басни несъгласни и взривоопасни – сатирограми“, ще бъде представена днес от 18:00 ч. в Клуба на фоторепортера – подлеза на Ларгото. Събитието се организира от Фондация „Устойчиво развитие за България“ – издател на книгата, и от Съюза на българските писатели (СБП).
В книгата Атанас Звездинов обновява жанра на баснята, като използва предимно монолога. В почти всички творби авторът е въвел необичайни аз-повествователи – монолозите се водят от името на абстрактни понятия, митологеми, етико-естетически и личностни категории, философско-политически категории, както и от името на предмети от бита.
„Безспорно поетът Атанас Звездинов е признатият класик-баснописец в съвременния ни литературен контекст“, отбелязва международният прессекретар на СБП Анжела Димчева. Тя посочва, че авторът има над 35 книги за деца и възрастни – поезия и проза, а през последните 30 години посвещава творческата си енергия предимно на баснята, като е издал девет сборника в този жанр.
Според Димчева баснята изисква по-сложно образно мислене, тъй като е подчинена на алегорията, която предполага моделиране на сюжет, търсене на аналогии, използване на хиперболата и литотата. Същевременно жанрът изисква краткост и афористичност.
В „Живо жило“ монолозите са поверени на понятия и образи като „плуга на историята“, „кацата с меда“, „паметната плоча“, „политическия гръбнак“, „пълната гуша“, „обществената тайна“, „политическата рулетка“, „голата истина“, както и на корупцията, суетата, справедливостта, мълчанието, глупостта, подкупа, покварата, компромата и унижението.
Сред философско-политическите категории, които получават глас в книгата, са полемиката, общественото мнение, сглобката и разглобката. Очовечени са и предмети от бита като обувката, метлата, паницата, дъвката, обръчът и столът. Основният принцип при изграждането на всеки монолог е играта на подтекста – от една страна, саморазкриването на субекта такъв, какъвто той се възприема, а от друга – коментирането от гледна точка на другия или на обществото.
В книгата са включени и класически диалогични басни, сред които „Мижитурки и маски“, „Промяна и подмяна“, „Дяволска басня“ и „Акъл и гръбнак“. В тях напрежението между двата персонажа ескалира до поантата, която според Анжела Димчева представлява афоризъм с препратка към социално-политическите теми на XXI век.
/ЕМС