Хълмът Трапезица във Велико Търново да се превърне в привлекателна за посещение среда и по посещаемост да се доближи до Царевец – това е една от амбициите, поставени пред археолозите още при възобновяването на мащабните проучвания на хълма през 2006 г. Това беше обявено при представянето във Велико Търново на резултатите от археологическите проучвания, реставрацията и социализацията на Трапезица през последните 20 години.
Археологът доц. д-р Мирко Робов от Филиала на Националния археологически институт с музей при БАН във Велико Търново, който през 2006 г. оглавява дейността на гражданското движение „Съхрани българското“ под патронажа на тогавашния държавен глава Георги Първанов, припомни пред журналисти, че Трапезица е била „диво обрасла територия“, криеща свидетелства за столично Търново. По думите му идеята е била да започне разгърната държавна програма с ускорени археологически проучвания, съпътствани от консервационно-реставрационни дейности. Били са сформирани шест екипа с амбицията Трапезица да се превърне в ключово допълнение към историческия пейзаж на Велико Търново и да доближи Царевец по посещаемост.
Сред резултатите от последните две десетилетия доц. Робов открои разкритите комплекси, свързани с високопоставени църковни и светски лица, почти завършения манастир при църква номер 8, голяма част от крепостната стена и военните сгради в северната част на хълма. В същото време, проученият от колегата му доц. д-р Деян Рабовянов жилищен квартал дава представа за структурата на градската среда и характера на обитаването на Трапезица.
За следващите 20 години доц. Робов очаква да бъде допроучена южната част на хълма, която се разкрива към града „като разтворена книга“. Според него това би позволило по-пълно да се покаже синтезът между природната среда и архитектурната застройка. Той посочи и необходимостта най-представителните комплекси да бъдат подходящо експонирани. За това вече е разработен експозиционен проект по поръчка на Община Велико Търново.
Доц. д-р Деян Рабовянов определи Трапезица като второто ядро на средновековния столичен град, неотстъпващо по значимост на Царевец. При проучванията са разкрити жилищни квартали, улици, църкви, некрополи, религиозни и светски комплекси. На хълма е живяло разнородно население с различен социален статус – от хора с трудови функции до високопоставени представители на средновековното общество.
Сред най-интересните находки според него са реликвите от олтара на църква номер 22, представителни за християнското, византийското и западното изкуство. Проблем остава тяхното експониране, тъй като голяма част от откритото все още е недостатъчно познато на обществеността.
При последните разкопки са се появили и данни, които пораждат предположението, че на Трапезица е функционирала монетарница. Открити са около 30 сребърни ядра и слитъци, съвпадащи по големина и състав с монетите, сечени от цар Иван Шишман. Намерени са и части от производствена пещ. Според археолозите обектът вероятно е бил разрушен през османския период.
Архитект Милена Каменова разказа пред журналисти за направен проект за консервация и реставрация на шест подобекта на Трапезица, възложен от Община Велико Търново и финансиран от Министерството на културата. В него са включени части от крепостната стена, изцяло проученият жилищен квартал, комплексите при църкви номер 3 и 4, църква номер 22 и северната кула. Целта е чрез архитектурни решения и съвременни технологии посетителите да получат по-ясна представа за средновековния облик на хълма. Предвидени са частични възстановки, информационни табели с триизмерни изображения и виртуални възстановки. „Стремили сме се да имаме минималистична намеса, защото това са принципите на добрата реставрация“, посочи Каменова. Проектът предстои да бъде одобрен и съгласуван.
В първите археологически бригади на Трапезица е участвал археологът доц. д-р Константин Константинов, заместник-ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Той припомни, че е ръководил група от около 40 студенти и ученици от Шумен и региона и изрази надежда подобни археологически бригади да бъдат възстановени.
Великотърновският митрополит Григорий припомни духовното значение на Трапезица и наличието на храм, в който са били съхранявани мощите на св. Йоан Рилски.
Президентът Георги Първанов (2002-2012 г.), под чийто патронаж през 2006 г. започва инициативата „Съхрани българското“, оцени високо извършеното през последните две десетилетия. Според него на Трапезица е свършена добра работа, а още по-важното е, че тя продължава. Първанов изрази надежда след още 20 години хълмът да бъде видян с блясъка, който има Царевец. По думите му Велико Търново и България заслужават да покажат своето културно и историческо наследство в целия му блясък.
Представянето на резултатите от 20-годишните проучвания бе организирано от Националния археологически институт с музей при БАН със съдействието на Българската академия на науките и Община Велико Търново. В рамките на събитието бе представен и научен сборник, посветен на археологическите проучвания на Трапезица през последните две десетилетия.