Да си добър занаятчия е важно, но сложното е да извадиш и себе си на платното. Това каза за БТА художничката Десислава Минчева, която представя във варненската галерия „Папийон“ изложба с 27 живописни портрета под заглавие „Етиопия/Хората“, плод на нейните пътувания в африканската страна. 
Големият въпрос в изкуството за нея е кои сме и дали има какво да кажем и да дадем на зрителя. Това е работата на художника и той трябва да бъде богата личност, да има свои преживявания и индивидуалност, защото моженето без индивидуалност е просто занаят, добави тя.
Минчева смята, че светът се е сменил и няма връщане назад. Умението изисква страшно много сили и време, докато днешният човек иска бързо, веднага да стават нещата, което е невъзможно. Затова според нея бързо сме изминали пътя, в който сме занемарили уважението към умението в изкуството. „Лесно се върви по нанадолнището, трудно се качваш. Като се загуби една традиция и едно можене, много трудно се възстановява. Нашият свят не е като света от Ренесанса. То е ясно. Тогава културата е била на някакъв пиедестал. Раждат се гении, каквито няма след това. Чудя се как е възможно да съществува такова можене дори извън моралните категории, извън грандиозността на произведенията, като чисто умение“, каза тя.
Образите, които пресъздава от Етиопия, са запечатани първо на фотографии, тъй като за краткото време на престоя ѝ е било невъзможно да се рисува от натура, разказа художничката. По-сложен за нея е процесът, при който трябва да преработи в главата си всичко заснето, за да избере кое иска и кое - не. Много лесно е да заснемеш нещо, но смисълът е после да го нарисуваш и то да бъде различно от фотографията. Сложен е моментът на трансформиране на обективното в картина. За мен въпросът е какво стои отдолу. Не съм разговаряла с тези хора, но ние бяхме в Лалибела на тържествата по Богоявление и два дни почти не сме излизали от църквите, попивайки тази атмосфера. Невъзможно е да предам всичко, защото то не е за картина, а за филм, обясни Минчева. 
Тя е била на тридневните ритуали за Богоявление. Църквите са вкопани в земята и шествията сякаш излизат от дълбините, което по думите ѝ създава усещане за извисяване. Вътре пеят свещеници и се удря на огромни тъпани. Около храма има маслинови дървета и край тях още през нощта седят или спят увитите в бяло фигури. Когато започне да се вдига слънцето, те отиват край басейна, където се освещава кръстът. Всичко е лилаво, мътно и после светлината се издига, а към нея се прибавят свещите, направени от платнен фитил, които много красиво осветяват лицата. Всичко това съдържа някаква голяма сила като преживяване, като образ. Примесват се звуците, песнопенията, димът, движението, миризмите. То е много цялостно и силно като атмосфера, разказа художничката.
Попитана има ли още какво да учи, тя каза, че всичко ново, с което се захване, е предизвикателство. „Когато бях млада, си казвах, че ще се старая и после ще ми стане много лесно. Нищо подобно. Става все по-трудно, защото изискванията ми са по-големи. Няма лесно, ама това му е и красотата“, отбеляза Минчева.
Изложбата „Етиопия / Хората“ ще бъде открита в 17:00 ч. днес и може да се види до 31 октомври. През април т.г. Десислава Минчева представи голямоформатни картини от своите пътувания в Непал, Индия, Китай и Етиопия в самостоятелна изложба „Желания/Пътища/Спомени“ в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6.