Над 60 души са прегледани в рамките на приключилата четиридневна кампания за безплатни профилактични кардиологични прегледи в МБАЛ-Силистра. Интересът е бил толкова голям, че всички часове са запълнени в първите часове след обявяването на инициативата, съобщи за БТА инвазивният кардиолог от лечебното заведение д-р Иван Личев.
Сред прегледаните има хора на възраст от около 35 до 75 години. Повечето са потърсили консултация профилактично, но при част от пациентите са установени заболявания или състояния, които изискват последващо лечение. Според д-р Личев обаче най-важни са именно хората, които идват на преглед, без да имат оплаквания, защото целта на профилактиката е да се открие рискът преди появата на симптоми или настъпването на тежко сърдечносъдово събитие.
„Най-важни са тези хора, които идват, без да имат симптоми. Защото, ако човек дойде, когато вече го боли, когато вече има задух или когато вече е получил инфаркт, ние вървим след събитията. Тогава вече лекуваме последиците. Идеята на профилактиката е да хванем човека преди това – да видим какви са рисковите му фактори, има ли високо кръвно, какъв е холестеролът, пуши ли, има ли наднормено тегло, диабет и други проблеми. Тогава можем да направим нещо, преди да се стигне до събитието“, каза д-р Личев.
Сред прегледаните са били и неосигурени социално уязвими пациенти, при които са открити сериозни здравословни проблеми и е необходимо последващо лечение. Случаите според д-р Личев показват необходимостта от механизъм, който да гарантира продължаването на медицинската помощ, когато при профилактичен преглед бъде установено заболяване.
По думите на инвазивния кардиолог подобни инициативи са полезни, но не могат да заменят системната профилактика. Според него здравната система трябва да се насочи в по-голяма степен към предотвратяването и ранното откриване на заболяванията, а не основно към лечението им, след като вече са се проявили.
„Очевидно е, че има нужда от такъв тип прегледи, но въпросът е дали трябва да ги правим само за четири-пет дни. Кампаниите са полезни, защото достигат до хора, които иначе може да не потърсят лекар, но не могат да бъдат системното решение. Трябва да има механизъм, при който профилактиката действително да достига до хората и да се проследява какво се случва след установяването на проблема. Иначе можем да открием заболяването, но човекът да остане без възможност да продължи лечението си“, коментира кардиологът.
Д-р Личев смята, че дългосрочният ефект върху сърдечносъдовото здраве трябва да се търси чрез работа с младите хора и да започва още от училищна възраст, за да се изграждат навици за профилактика.
„Ние можем да пречупим тренда на сърдечносъдовата смъртност само ако работим с младите. Трябва да започнем още в училище, да говорим за първа помощ, за профилактика, за рисковите фактори, за това как се разпознават спешните състояния и как се използва автоматичен дефибрилатор. Това не изисква кой знае колко време. Няколко часа от учебния срок могат да бъдат достатъчни, но трябва да има последователност и постоянство“, каза той.
По думите му превенцията трябва да включва не само знания за реакция при спешно състояние, но и информация за факторите, които увеличават риска от сърдечносъдови заболявания. Като такива кардиологът посочи тютюнопушенето, наднорменото тегло, диабета, високото кръвно налягане, неправилното хранене и недостатъчната физическа активност.
„Вече имаме достъп до много информация. Въпросът е човек да бъде добре информиран и най-вече самият той да бъде мотивиран. Не е достатъчно някой да му каже, че трябва да спре цигарите, да отслабне или да се движи повече. Човек трябва да разбере какъв е неговият риск и да има мотивация да промени нещо. Затова профилактиката не е само да отидеш веднъж на преглед. Тя е и да следиш кръвното си, да знаеш холестерола си, да не пушиш, да поддържаш нормално тегло и да имаш физическа активност“, каза д-р Личев.