Делът на българите, които определят стандарта си на живот като „по-скоро нисък“ или „много нисък“, достига 46 на сто, докато в същото време 49 на сто го определят като „среден“, а 4 на сто като „по-скоро висок“. Това сочи национално представително проучване на „Тренд“ за „ОББ Асет Мениджмънт и „Файнанс Академи“ (Finance Acаdemy).
Според проучването 29 на сто от анкетираните приемат стандарта си на живот като „по-скоро нисък“, а 17 на сто като „много нисък“. При хората на възраст между 60 и 70 г. около две трети оценяват като „по-скоро нисък“ или „много нисък“ стандарта си на живот, докато при респондените над 70-годишна възраст делът надхвърля три четвърти.
44 на сто от анкетираните смятат, че най-голям положителен ефект в бъдеще би имало увеличаване на доходите чрез допълнителна дейност, докато 22 на сто посочват спестяването, а 9 на сто – инвестициите.
Според проучването, 30 на сто посочват, че спестяват, а 67 на сто, че него правят. Между 6 и 10 на сто от личния си месечен доход спестяват 35 на сто от посочилите, че заделят средства, докато до 5 на сто от дохода спестяват 26 на сто от анкетираните. Между 21 и 30 на сто от дохода спестяват 6 на сто от анкетираните, а над 30 на сто от месечния доход заделят 2 на сто.
58 на сто от анкетираните посочват, че нямат заделени средства за непредвидени ситуации, като загуба на работа, инцидент или заболяване, а 42 на сто заявяват, че разполагат с подобен „авариен фонд“.
9 на сто от анкетираните посочват, че заделените средства ще стигнат за покриване на разходите до 1 месец, 23 на сто заявяват, че парите ще стигнат за период между 1 и 3 месеца, а 17 на сто отговарят, че средствата ще са достатъчни за период между 4 и 6 месеца. 12 на сто от анкетираните отговарят, че заделените пари ще стигнат за период между 7 и 12 месеца, а 12 на сто от българите посочват, че разполагат със заделени средства за над 12 месеца.
8 на сто от анкетираните отговорят, че инвестират, а 91 на сто посочват, че не инвестират. Според проучването, инвестирането е по-характерно при хората с по-високи доходи – особено при личен месечен доход от над 1000 евро. Практиката е по-разпространена сред хората в активна възраст между 30 и 60 години.
Според „Доклад за глобалното богатство на Алианц“, публикуван в края на миналия месец, България заема 36-о място сред най-богатите държави през 2025 година с нетни финансови активи на глава от населението в размер на 14 790 евро, припомня БТА. Според проучването, финансовите активи на българските домакинства са нараснали с 10 на сто през 2025 г. до 136,5 млрд. евро. Отбелязва се леко забавяне спрямо ръста от 11,2 на сто през 2024 година. Темпът на растеж е малко под този за Източна Европа (11,2 на сто) и над средното за света (8,6 на сто).