Две работни групи ще търсят решения, включително законодателни и организационни, за подобряване на хранителния суверенитет на страната ни. Това стана известно на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София по повод представяне на резултатите от първата Национална кръгла маса за хранителен суверенитет чрез ефикасно селско стопанство. Събитието е организирано от Национално движение „Народен суверенитет“, Народна кооперация „Български общ пазар“, Обществена академия за наука, образование, култура (ОАНОК) и Народна палата „Българска мяра“.
Един от участниците в инициативата - Румен Спасов, каза, че на 3 октомври се е провела експертна среща, която е обединила визиите и творческия потенциал на над 40 участници, свързани с хранителния суверенитет, включително държавни ръководители, специалисти по аграрна политика, производители на селскостопанска продукция, ръководители на асоциации, учени, бивши и настоящи земеделски министри, експерти в областта на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. В над осемчасовата дискусия се подредиха по приоритет проблемите, които в момента пречат на българското селско стопанство да произвежда конкурентна продукция, отбеляза Спасов. В тази връзка са били набелязани приоритетни мерки за решаването на тези проблеми.
Първата от двете работни групи ще се занимава с преглед на настоящото законодателство и ще има амбициозни цели, включително да дефинира предложения за промяна в действащата Конституция на България. Един от членовете на тази група -  Райчин Рачев, обясни, че става дума за вменяване чрез Конституцията на задължения на институциите и държавната власт по гарантиране на продоволствената сигурност и хранителния суверенитет на страната. 
Рачев цитира данни, според които за периода от 1989 до 2025 г. България е загубила малко над 25 процента от своята земеделска земя – от 46 512 000 декара до 34 676 000 декара. По думите му така подкопаваме собствената си независимост в областта на храните и изхранването на българския народ.
Втората работна група ще се занимава с генериране на по-малко на брой приоритетни дейности и предложения, които да послужат за обръщане на негативните тенденции в селското стопанство на България. 
Предвижда се двете работни групи да работят активно с парламентарната комисия по земеделието, храните и горите, Министерството на земеделието и храните и браншовите организации.