Днес започва Нобеловата седмица, през която ще бъда обявени лауреатите на Нобеловите награди в пет категории. По традиция първа се съобщава отличието за физиология или медицина, като решението ще бъде обявено по обед от Нобеловия комитет към Каролинския институт в Стокхолм, информира официалният сайт на Нобеловата фондация Nobelprize.org. Събитието може да се гледа на живо там, както и в канала на организацията в YouTube.
Утре, 6 октомври, ще станат ясни носителят или носителите на Нобеловата награда по физика, на 7 октомври – по химия, на 8 октомври – по литература и на 9 октомври – за мир. 
Според волята на създателя на Нобеловите награди – шведския изобретател Алфред Нобел (1833-1896),  тези отличия се връчват на онези, които са работили за „благото на човечеството“. Според желанието на Нобел наградите са в пет категории. Има и още една – за икономика, която обаче е извън оригиналните пет. Тя е учредена по-късно и официалното й наименование е Награда за икономически науки на Шведската централна банка в памет на Алфред Нобел. Името на нейния носител ще стане известно на 12 октомври, понеделник.
Нобеловата фондация управлява парите и имуществото, завещани от Алфред Нобел, и организира седмицата на наградите и официалните банкети, но не избира лауреатите.
Само строго определен кръг от квалифицирани лица има право да номинира за Нобелова награда, като самоиздигането на кандидати е абсолютно забранено – никой не може да предложи сам себе си. Официалният архив на Нобеловата фондация пази в тайна имената на номинираните в продължение на 50 години. Поради тази причина има официално потвърдени исторически номинации само преди 1976 г. 
Кралската шведска академия на науките е една от четирите институции, които имат честта да избират лауреатите на Нобеловите награди по физика, химия и икономика. Наградата за физиология и медицина се присъжда от Каролинския институт в Стокхолм. Шведската академия избира носителя на Нобеловата награда за литература. Нобеловата награда за мир се определя от Норвежкия Нобелов комитет в Осло.
Всеки носител на Нобелова награда получава диплом, уникален златен медал от 18-каратово злато с 24-каратова позлата, на който е изобразен Алфред Нобел и е изписано името на лауреата, както и парична премия, която от тази година се равнява на 12 милиона шведски крони. Това е приблизително 1,22 милиона щатски долара или 1,06 милиона евро.
През септември т.г. Нобеловата фондация обяви, че увеличава сумата на всяка Нобелова награда с 1 милион шведски крони в сравнение с предходните години, по повод 125-ата годишнина от учредяването на наградите, като целта е да се запази финансовата им стойност във времето.
Всяка Нобелова награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани или на една или две организации. Ако наградата в дадена категория се присъди само на един човек, той получава цялата сума от 12 милиона шведски крони. Ако в една категория има двама или трима лауреати, паричната премия се разделя между тях.
Отличията се връчват на специални церемонии в Стокхолм и в Осло на 10 декември – деня на кончината на Алфред Нобел. 
В Стокхолмската концертна зала се връчват наградите за физика, химия, физиология или медицина, литература и икономика. Кралят на Швеция лично дава дипломите и златните медали на лауреатите. В кметството на Осло се връчва единствено Нобеловата награда за мир. Кралят на Норвегия присъства на церемонията като почетен гост. За разлика от Швеция, норвежкият крал не връчва самата награда. По традиция медалът и дипломът се предават на победителя от председателя на Норвежкия Нобелов комитет, за да се подчертае независимостта на комисията от политическата и държавна власт. 
Освен увеличената премия, тази година има и още една новост, свързана с Нобеловите награди. За първи път в тяхната история имената на лауреатите в категориите за физика, химия и икономика ще бъдат обявени от жена. В началото на тази година белгийката Елен Муунс пое поста генерален секретар на Кралската шведска академия на науките в Стокхолм. Академията, основана през 1739 г., ежегодно присъжда Нобеловите награди в трите научни категории, а Муунс е първата жена, заемала този пост от създаването ѝ. 
Единственият носител на Нобелова награда, който е тясно свързан с България, е писателят Елиас Канети. Той печели Нобеловата награда за литература преди 45 години - през 1981 г. Канети е роден в Русе през 1905 г. и прекарва първите си шест години там, но получава престижната награда като немскоезичен писател, който живее и твори в Западна Европа.
Има обаче петима българи, които са били номинирани за престижното отличие, като това е потвърдено в архива на Нобеловата фондация и на официалния уебсайт NobelPrize.org Nomination archive. 
България има четирима писатели - Пенчо Славейков, Иван Вазов, Иван Грозев и Елисавета Багряна, номинирани за Нобелова награда за литература, и един държавник и премиер - Андрей Ляпчев, предложен за Нобелова награда за мир.