Мобилизацията и животът на Иван Милев по време на Първата световна война, както и въздействието на този опит върху творческите му търсения бяха във фокуса на лекцията „Художникът Иван Милев и Голямата война“, която се състоя в Художествената галерия в Казанлък. Лектор беше директорът на галерията д-р Пламен Петров, а събитието е част от второто издание на фестивала за късометражно кино „Обществото в подкрепа на армията“.
Д-р Петров разказа за житейския път на художника и посочи, че данните от военния период дават както от литературните опити на Милев, така и от негови художествени образи и документално потвърдени факти. 
През 1916 г. Иван Милев е изпратен на фронта. Той е при Тулчанските позиции, където е част от балонното отделение при въздухоплавателната дружина към българската армия. Макар да не се включва пряко в бойни действия, това време нанася дълбоки следи в съзнанието на Милев, за които съдим от различни документи, част от богатото архивно наследство на казанлъшката галерия, посочи изкуствоведът. По думите му престоят на Иван Милев на фронта е ключов момент в биографията му, който полага основите на по-нататъшното му творчество. Д-р Петров посочи, че именно тогава в творчеството на художника все по-осезаемо започва да присъства човекът. В по-ранните му пейзажи човешкото присъствие често липсва, докато след военния опит човешката фигура и страданието заемат все по-значимо място, обясни той.
Въздействието на войната може да бъде проследено не само в изображенията му, но и в поезията, и дневниците. В тях се откриват следи от преживяното и от разказите, с които художникът се сблъсква по време на войната. В същото време отношението му към самата война остава в известна степен дистанцирано – тя присъства като преживяване, което постепенно променя начина, по който той гледа на човека и света, каза още изкуствоведът.
Около 1918 г. в творчеството на Иван Милев вече отчетливо се забелязва сецесионното, макар това да е време, в което художникът все още не е започнал университетското си образование, посочи д-р Пламен Петров. По думите му в творбите на Милев от този период виждаме художника какъвто го познаваме днес. В този смисъл годините на войната могат да бъдат разглеждани и като период на самоизграждане – време, в което личният опит, наблюдението и художествените търсения постепенно оформят неговия почерк.
Д-р Петров изрази надежда и в бъдеще да има изследователи, които да продължат започнатите от екипа на галерията изследвания на живота и творческия път на Милев, защото "вселената му е огромна" и със сигурност крие още много непознати факти.